Искаше й се да е на хиляди мили разстояние оттам; страхуваше се да мръдне, за да не привлече вниманието им върху себе си и затова още по-силно се притисна в сянката към стеблото с надеждата, че двойката ще си отиде без да открие присъствието й. Беше очевидно, че наблюдава някаква тайна среща и само се молеше те да не продължат до края. Това не се случи, но Сара стана неволен свидетел на доста интимна сцена.
— О, Хайръм, какво ще правим сега? Тя се омъжи за него! — отчаяно извика Ан и думите й съвсем отчетливо достигнаха до Сара. — Като предполагам какво ненаситно животно е Янси, тя вече може да е бременна!
— Това няма значение! Трябва да забравим плановете за Каза Палома. — Хайръм отново целуна Ан и страстно започна да я умолява: — Ела с мен, Ан, сега! Зная, че не мога да ти предложа живот, на какъвто си свикнала, но ще се грижа за теб — кълна се!
— И как ще го направиш? Югът е разорен. Никъде не предлагат работа. О, скъпи, сигурна съм, че ще измислиш нещо! — въздъхна тя. — Ти няма да ме разочароваш!
— Засега може би в дел Сол няма да е много зле — бавно започна Хайръм. — В края на краищата, нали казваш, че Янси се е съгласил да ви даде на двамата с мъжа ти малка къща в селото? Това е добре като начало.
Ан се нацупи.
— А ти ще бъдеш ли доволен от такова разрешение на нещата?
— Вероятно не за дълго, но ще трябва да почакаме и да видим как ще тръгнат нещата.
Те отново се целунаха и влязоха по-навътре между закриващите ги дървета. От трескавия начин, по който ръцете им се движеха върху телата им ставаше ясно, че те ще се любят и Сара реши, че ще е по-добре да я открият сега, отколкото да остане и да наблюдава интимната сцена. Възползва се от това, че те са прекалено погълнати един от друг за да забележат каквото и да било и започна да се промъква крадешком назад. Колкото повече се отдалечаваше, толкова по-бързо се движеше и когато достигна края на портокаловата горичка, вече почти тичаше.
Един път достигнала до своето убежище във вътрешния двор на хасиендата, тя се отпусна без дъх на ръба на фонтана и безизразно се загледа в червено-златистите проблясъци от рибите във водата. Ан и Хайръм бяха любовници! Но как беше възможно — чудеше се озадачи се тя — щом Янси беше любовник на Ан? Нали това твърдеше тя едва вчера, преди с големи усилия да уреди така нещата, че Янси да се окаже в компрометиращо положение? С двама мъже ли имаше Ан интимни връзки? Или по-точно с трима, ако се смята и съпругът й Том?
Развълнувана и доста объркана от това, което бе видяла, Сара се опита да сложи в някакъв ред разбърканите си мисли. Нищо не проумяваше! Нито предполагаемата връзка на Ан с Янси, нито отношението на Хайръм към самата нея. Защо Хайръм я бе молил да се омъжи за него, когато е влюбен в Ан Шелдрейк? Дали той знае за Янси и Ан? Или загатванията на Ан относно Янси бяха чисто и просто лъжа? Как искрено се надяваше да е така! От колко ли време Ан слагаше рога на мъжа си? Дали бяха планирали с Хайръм той да се ожени за нея и ако всичко върви както трябва, да вземат под контрол Каза Палома и тогава и тя, и Том щяха да бъдат измамени? Всички тези размисли оставиха горчив привкус в устата на Сара.
Тя не беше изненадана от това, че Ан се е замесила в извънбрачна връзка — в края на краищата тя бе сестра на Маргарет! Но Хайръм! Той твърдеше, че я обича! Умоляваше я да се омъжи за него! А тя му бе повярвала и бе изпитала съжаление към него! Лъжливо копеле!
Сара винаги се бе гордяла със способността си да преценява добре хората, а сега изглеждаше, че двама души, с които бе живяла дълго време, напълно я разочароваха. Ако не ги бе видяла заедно, никога нямаше да повярва, че между тях има нещо. Те изцяло я бяха заблудили. Увереността й в собствените й преценки се разклати и тя стоеше и апатично се взираше пред себе си. В кого ли още се бе заблудила? — мислеше си смутено тя. В Бартоломю? В Танси? Или пък в Янси?
— Ах, ето те и теб, скъпа моя — изрече Том, който се бе приближил до нея.
Сара го поздрави неловко, тъй като в паметта й оживя последната им раздяла, а и знаеше какво прави жена му в този момент с Хайръм. Наложи си да се усмихне и учтиво отвърна:
— Добро утро. Как сте днес?
Том внимателно се настани до нея на ръба на фонтана и разсеяно поглади превръзката на сакатата си ръка.
— Чувствам се много виновен и разкаян, детето ми — тежко започна той. — Нямах право да ти говоря такива неща онзи ден и затова искам да ти се извиня. — После кисело я погледна. — Страхувам се, че зависимото ми положение ме прави много докачлив и склонен да гледам с неприязън на всяка възможност за промяна. Не трябваше да ти говоря така и да те обвинявам толкова сурово. Както казваш, всеки може да е убил Маргарет и аз не трябваше да изказвам неоснователните си съмнения относно Янси. Надявам се да ми простиш.