Това беше по мъжки искрено извинение и тъй като винаги бе имала слабост към Том Шелдрейк, Сара го дари с топла усмивка.
— О, Том! Това е такова облекчение за мен! Много неща сме преживели заедно и аз не исках да повярвам, че в крайна сметка пътищата ни се разделят.
Том горчиво се усмихна.
— Това ще е трудно, скъпа моя, тъй като дължа на теб и съпруга ти всяка коричка хляб, която изяждам.
— О, моля ви, недейте така! Сигурна съм, че ако ние бяхме във вашето положение, и вие щяхте да направите същото за нас.
— Може би. Може би. Но хайде вече да не говорим за неприятни неща. Аз искам да те поздравя със сватбата и да ти кажа, че вчера беше великолепна булка. — Той се загледа разсеяно настрани. — Знаеш ли — бавно започна той — не мога да не си мисля, че Сам е искал да се случи точно това. Защо иначе да прави такова нелепо завещание за Каза Палома?
Сара се намръщи.
— Хайде да не говорим и по този въпрос!
— Разбира се! — засмя се Том. — А за какво да си приказваме? Твоят съпруг каза ли ти за къщата? Тази за нас двамата с Ан?
Преди да беше видяла Хайръм и Ан, страстно прегърнати, споменаването на тази къща щеше да й причини голяма мъка, тъй като щеше да й припомни неприятната сцена в стаята на Ан, но сега Сара беше почти сигурна, че се беше случило точно това — Ан беше благодарила прекалено възторжено на Янси за щедростта му. Вероятно Ан разчиташе Сара да се заблуди и да реагира по начина, по който го бе направила и това бе част от нейните интриги. Сара горещо се молеше нещата наистина да стоят така. Темата си оставаше деликатна за нея, но тя беше признателна на Том, че се мъчи да заглади възникналите между тях противоречия.
— Не. Разкажете ми вие — любезно го насърчи тя.
Двамата побъбриха няколко минути и когато се появи Мария да ги попита навън ли предпочитат да обядват или в трапезарията, Том и Сара вече се чувстваха пак като стари приятели. Не след дълго в трапезарията към тях се присъедини Ан и Сара се запита дали единствено тя забелязва, че косата й е леко разрошена, а роклята — по-измачкана, отколкото трябва. Сърцето й се свиваше като слушаше как Ан мило бъбри със съпруга си и тя използва първата възможност да се измъкне от компанията им.
Беше време за следобеден сън и Сара, привикнала към тишината на часовете за почивка в горещите дни, с нетърпение се прибра в стаята си. Хлопна вратата като продължаваше да обмисля нещата, които бе научила тази сутрин и стигна почти до леглото, преди да се стресне, внезапно зърнала Янси, изтегнат по гръб върху него. Беше сложил ръце зад главата си; беше без обувки, с кръстосани крака, а яркосинята му памучна риза бе полуразкопчана. Приличаше на голям, измамно отпуснат котарак, а изразът на красивото му мургаво лице накара сърцето й бясно да затупти.
— Хареса ли ти обядът с Шелдрейкови? — попита нехайно той.
Смутена от неочакваното му присъствие — той никога не се връщаше в хасиендата на обяд, Сара отвърна по инерция:
— О, да. Беше много вкусно. Майката на Мария е прекрасна готвачка.
Янси се усмихна и нещо в усмивката му още повече ускори пулса й.
— Липсвах ли ти тази сутрин, любима? — попита меко той, като обхождаше с поглед лицето и стройното й тяло.
Сара вирна малкото си носле.
— Защо тази сутрин трябва да си ми липсвал повече, отколкото в други дни? — надменно произнесе тя, но й се искаше той да не бе толкова привлекателен, изпънат върху леглото с разрошена коса и лениво проблясващи очи.
Янси се засмя и сломявайки всякаква възможна съпротива — нещо, което той правеше с отчайващо постоянство — се присегна и я дръпна в леглото. Тя политна, а той я задържа над себе си.
— Забрави ли, че едва от вчера сме женени? — прошепна той, докосвайки с устните си нейните. — Че това е първата ни сутрин като мъж и жена?
— Н-н-не — заекна тя и прокле тялото си, което толкова нетърпеливо и пламенно отговаряше на неговото. И от най-лекото му докосване зърната на гърдите й се втвърдяваха и огнено желание я разтърсваше отвътре. — Не очаквах да те видя преди вечеря.
Той обгърна с длани лицето й, целуна я без да бърза и с огромно задоволство и най-накрая устните му спряха върху нейните.
— Хм-м-м, щях да съм изключително недостоен жених, ако те бях изоставил толкова безцеремонно… но ти не отговори на въпроса ми — дрезгаво промълви той. — Липсвах ли ти?
Устните му бяха изкушаващо близко и Сара се остави на чувствената наслада, доведена до шеметни висини от дългата му, опияняваща целувка. Преди да може да се овладее, ръцете й обгърнаха шията му и тя прошепна в топлите му устни: