— Ти си един арогантен, надменен негодник и не заслужаваш да липсваш на когото и да било… но все пак наистина ми липсваше!
— И ти дяволски ми липсваше, preciosa! — призна развълнувано Янси и я целуна с жадна настойчивост, която не се опита да скрие или овладее, докато ръцете му нетърпеливо търсеха меката й гръд и тялото му се притискаше до нейното. Обладани от едно и също пламенно чувство, те едновременно започнаха трескаво да свалят дрехите си и когато най-накрая се прегърнаха съблечени, във въздуха се разнесоха въздишки на задоволство. През дългите, сънливи часове на сиестата Янси я любеше, показвайки й, че веднъж освободена, страстта се превръща в ненаситно животно, което трябва постоянно да се храни…
Когато Янси най-после се надигна от леглото, вече беше късен следобед. Без да обръща внимание на голотата си, той се отправи към покритата с мраморен плот мивка и се върна с порцеланова кана и мека кърпа като се зае да премахне всички следи от любовната игра от изтерзаното и задоволено тяло на Сара. С разтопено от любов сърце Сара наблюдаваше мургавото му лице с изящно изрязани черти, дългите извити мигли, които леко потрепваха и чувствената усмивка, която изкривяваше устните му, а той съсредоточено се занимаваше със задачата си.
Едва когато тя отново потръпна от нежните му грижи, той се надигна, бързо се изми и се вмъкна отново в дрехите си. Пъхнал палци в колана на кръста си, той се обърна към Сара и я загледа, а в дълбините на очите му проблесна пламенно вълнение. Чак тогава тя си даде сметка, че е гола; изведнъж се засрами, вкопчи се в чаршафа и го придърпа към себе си.
— Има много неща, които трябва да свърша преди да дойде есента и затова не мога да ти предложа традиционното сватбено пътешествие, но мислех как да съчетая работата си с нещо, което ще ти хареса — каза ненадейно той. — Тъй като си толкова влюбена в Каза Палома, чудех се дали ще искаш да прекараш известно време там.
Сара отвори широко очи и зяпна от учудване. Спомни си, че той бе твърдо решен да не й позволи да отиде в Каза Палома, както и ужасяващите му разкази за вероятното състояние на имението и го погледна подозрително.
— Защо да искам? Нали къщата може да падне върху главите ни? Поне ти така твърдеше доскоро!
— Не, само казах, че ремонтът й ще струва много пари — пари, които тогава нямаше, а и сега също — меко отвърна той. По лицето му премина самодоволна усмивка. — От друга страна, аз имам доста пари и искам да похарча част от тях, за да стегна имението за своята жена, а това е съвсем различно от твоите нереални фантазии.
Сара сви гневно устни.
— Защо мислиш, че плановете ми са били нереални? Ти не знаеш какво смятах да правя!
Янси повдигна вежди.
— Добре, chica, сега те питам какво точно възнамеряваше да правиш с имението?
За миг вярата на Сара в собствените й планове се разколеба и тя несигурно го погледна. Ако й се присмееше или вземеше на подбив намеренията й, щеше да го убие! Вдигна заядливо брадичка и твърдо изрече:
— Мислех да отглеждам добитък. — И тъй като Янси иронично се усмихна, тя бързо добави: — Не просто всякакъв добитък, не само за кожи и мас, както правят сега, а за месо! Изтокът е гладен и аз възнамерявах да го снабдявам с голямо количество евтино говеждо месо.
Янси напрегнато се взря в нея, а усмивката му не беше вече толкова подигравателна.
— И как точно смяташе да го постигнеш?
Окуражена от не съвсем отрицателното му отношение, тя продължи със затаен дъх:
— Щях да се снабдя с един хубав породист даръмски бик, може би и с два, ако можех да си го позволя и да ги кръстосам с дивите крави! Смятах също да купя и чистокръвни жребци! Като ги кръстосам с мустангите, щях да получа доста висок и изящен кон, но с най-добрите черти на мустангите — жилавост и издръжливост. Всичко бях обмислила, а Хайръм щеше да ми помага в отглеждането на животните и да управлява работата в имението. — Зелените й очи блестяха от вълнение и тя прибързано добави: — Всичко щеше да потръгне! Сигурна съм! Може би нямаше веднага да забогатея, но вероятно след около пет години щях да започна да си възвръщам вложеното. — Тя сви малките си юмручета и разпалено довърши: — Нямаше да се проваля! Щях да успея!
Няколко мъчително дълги секунди Янси с взираше в нея със съсредоточен израз в очите. Ядосана, че така отчаяно търси одобрението му, но без да може да се въздържи, Сара го погледна въпросително като се молеше той да размисли върху идеята. От изражението на лицето му бе ясно, че няма да отхвърли категорично плановете й; той изглеждаше като че ли тя му бе разкрила нещо, за което той никога не се бе сещал и което в момента обмисля и гърдите й се изпълниха с вълнение.