Янси замислено поглаждаше брадичката си с ръка.
— Даръмски бик… и чистокръвен жребец. — Нещо, което твърде приличаше на уважение проблесна в дълбините на очите му. — Добре, добре! Изглежда че освен с прекрасна жена за леглото съм се сдобил и с практичен и здравомислещ партньор в работата.
Сара въздъхна замаяно и със задоволство, а когато погледна мургавото му лице, очите й се изпълниха с възторг, макар че не можеше да повярва на ушите си. Янси й се усмихна.
— Ще имаш твоите даръмски бикове — може би половин дузина като за начало, ако искаме да започнем в голям мащаб. Ще накарам моя посредник в Ню Орлиънс да проучи нещата, но в крайна сметка изборът ще е твой. А колкото до конете… — той се засмя на обърканото изражение на Сара. — Дали да не започнем с три? Надявам се да ми позволиш аз да ги избера.
— Черни — твърдо каза Сара и облиза устни. — Трябва да бъдат черни, но освен това…
Янси галантно се поклони и лека усмивка повдигна ъгълчетата на устните му.
— Разбира се, черни. Нещо друго?
Сара се усмихна с тържествуващо задоволство, което го накара да примигне от учудване и бавно поклати глава.
— Не, няма, освен че трябва да започнеш да подбираш и да кастрираш колкото диви бикове успееш да уловиш. — Тя постави замислено пръст на устните си. — И, естествено, трябва да започнеш да уреждаш изпращането на животните на изток за края на това лято. Трябва да продадем достатъчно от дивите говеда, за да си възвърнем поне част от парите за даръмските бикове.
Той отново примигна. Скромната му и срамежлива съпруга наистина бе обмислила всичко!
— Разбира се. Ще подбирам и ще кастрирам бикове. Ще уреждам продажбите.
— И ще трябва да почнеш да събираш подходящи за кръстосване мустанги за следващото лято — намръщи се тя. — Нужно е да ги хванем сега, за да не се кръстосат с дивите жребци, а следващата пролет да ги заплодим е чистокръвните.
— Добре — объркано се съгласи той. — Лов на мустанги.
Сара лъчезарно се усмихна на изуменото му изражение.
— Мисля, че засега това е напълно достатъчно, нали?
Той кимна.
— О, да! Смятам, че си помислила за всичко. А сега ще ми позволиш ли да уредя пътуването ни до Каза Палома? — Тя грациозно кимна с глава и той продължи. — Ще пратя най-напред хора, които да закарат провизии и да почистят и подготвят за живеене няколко стаи. И да се уверят, че стените няма да паднат върху главите ни — засмя се той.
Няколко минути те се усмихваха глупаво един на друг, а после усмивките им постепенно започнаха да изчезват и едновременно ги обзе стихийно, пламенно чувство. Янси пристъпи към нея, а тя с устреми към него…
Почукването на вратата разпръсна напрежението между тях и Сара подскочи. Янси се отърси и изплува от дълбокото замайване.
— Кой е? — извика той, без да сваля поглед от Сара.
— Бартоломю — беше отговорът и след като Янси му нареди да влезе, Бартоломю пристъпи в стаята с множество дрехи, метнати на едната му ръка.
Той забеляза Сара, която лежеше в леглото, покрита само с един чаршаф и с кичури разрошена коса около пламналото лице и несигурно спря, като се прокашля.
— Ах, аз не съобразих… Мога да се върна с тези неща след малко.
Янси поклати отрицателно глава.
— Нищо не си прекъснал. — Той се усмихна лукаво и белите му зъби блеснаха на мургавото лице. — Поне не този път. — Той забеляза как Сара шокирана се скри още по-навътре под чаршафа и се засмя с развеселен поглед. — Не обръщай внимание на срамежливата ми жена и смело влизай да оставиш някъде тези неща.
Бартоломю се обърна към Сара със съчувствие и в гласа му прозвучаха порицание, но и привързаност.
— Мадам, не се смущавайте от неговата вулгарност. Скоро ще разберете, че мастър Янси с най-голямо удоволствие приказва срамни неща.
Янси само се засмя и в очите му блесна насмешливо пламъче.
— Поне в този момент само приказвам, а не ги върша!
Бартоломю го погледна с укор и се запъти към огромния махагонов гардероб до стената. Отвори крилата му и започна внимателно да окачва и подрежда дрехите, като че ли това бе най-вълнуващата работа на света.
Сара го наблюдаваше, а мислите й радостно кръжаха в главата. Щеше да има даръмски бикове. И чистокръвни коне. А Янси щеше да я заведе в Каза Палома!
Янси се усмихна на изразителното лице на Сара и се обърна през рамо към Бартоломю.
— Зная, че двамата с Танси току-що пристигнахте, но ние мислим да се преместим в Каза Палома за лятото и се чудя дали ще искате да ни придружите. — После хвърли насмешлив поглед към Сара и продължи: — Имам да подбирам доста добитък и да кастрирам бикове, както и да ловя мустанги — моята съпруга очаква от мен през идните няколко месеца здраво да поработя. Утре сутринта ще изпратя там няколко мъже със семействата им. Вие може да заминете с тях или да пътувате с нас в края на седмицата.