Бартоломю зацъка неодобрително с език.
— Това е толкова типично за вас! Винаги тичате насам-натам, а сега и невестата си ще помъкнете със себе си! Удивително! — Той неочаквано се засмя. — Танси винаги е имала слабост към Палома, а и аз очаквам с нетърпение отново да видя имението — особено ако ми позволите да оставя на друг домакинстването и да дойда да ви помагам в подбора на добитъка.
— Мислех точно за това да те помоля — кратко отвърна Янси. — Доколкото си спомням, ти си експерт по конете, а тук има каубои от времето на дядо ми, които още разказват за твоите подвизи с ласото.
— В такъв случай двамата с Танси ще сме много щастливи да дойдем с вас и мадам Сара, когато тръгвате за Палома! Ей сега свършвам да подреждам дрехите и ще отида да кажа на Танси за промяната в плановете.
В нетърпението да свърши по-бързо, Бартоломю се засуети несръчно и без да иска събори на земята един предмет, който беше поставен на рафта в гардероба. Изненадан, той се втренчи в испанската кама на пода. Сара мигновено я позна — беше същата кама, която скоро бе открила в кутията на Янси, същата, с която беше убита Маргарет…
Бартоломю я вдигна и погледна към Янси, който стоеше като закован.
— За какво ви е това? — попита бавно той. — Това е същата кама, нали?
Лицето на Янси бе непроницаемо.
— Да, мисля, че това е камата, която ти подари дядо ми.
— Бартоломю! — извика Сара, смаяна и ужасена и го погледна като че ли го виждаше за пръв път. — Нали това не е твоята кама?
Бартоломю повдигна рамене.
— Защо, разбира се, че е моята. Както Янси току-що спомена, дон Армандо ми я подари преди много години. Тя е много особена — винаги мога да я позная. — После погледна към Янси с неразгадаемо изражение и попита: — Как е попаднала тук при вас?
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Зловеща тишина обгърна стаята и тримата сякаш замръзнаха на местата си, а думите на Бартоломю още висяха във въздуха. Смехът и безгрижието отстъпиха място на подозрение и злокобни обвинения, все още неизказани.
Сара се взираше в Бартоломю, а сърцето й се бе сгърчило от внезапен ужас и тя отказваше да повярва, че това е човекът, убил Маргарет. Осъзна, че й е по-трудно да реши, че Бартоломю е способен да извърши убийство, отколкото Янси и то при доста по-убедителни улики. Маргарет бе заплашила да му отнеме мястото в дома на Кантрел и следователно да разруши същността на живота му; от друга страна, той току-що беше признал, че испанската кама, с която бе убита Маргарет, е негова.
На Сара й се струваше, че стоят така от часове, неподвижни, вперили очи в тънкото, смъртоносно острие в ръката на Бартоломю, но трябва да бяха минали само една-две секунди. После, разчупвайки напрежението, Янси се обърна и непринудено каза:
— Не съм съвсем сигурен как е попаднала тук, но вероятно по погрешка е била сложена в багажа ми някой път, когато съм бил в Магнолия Гроув. — Той седна небрежно на леглото и прибави:
— Зная колко много я цениш, но ми се струва, че когато я открих, я оставих настрана с намерението да ти я върна следващия път, когато отида в имението. Тогава не мислех, че срещите ни ще станат толкова редки, но войната направи доста трудно пътуването до Магнолия Гроув — кисело се усмихна той.
Бартоломю също се усмихна и поклати глава.
— Чудех се къде ли е изчезнала. Никога не съм се сещал да ви попитам за нея.
— Е, по-добре вземи проклетата кама и я пази хубаво занапред — никога не знаеш къде може да се озове едно такова оръжие!
Бартоломю лукаво се засмя, взе камата и излезе.
След като той си отиде, в стаята се възцари злокобна тишина.
— Ти през цялото време си знаел, че това е неговата кама, нали? — напрегнато произнесе Сара след няколко минути.
Янси се опъна до нея на леглото и кръстоса ръце зад главата си.
— Хм-м, да, знаех, че камата е на Бартоломю. Както той забеляза — тя е много характерна и трудно може да се сбърка с друга — сухо добави той.
Очите на Сара гневно проблеснаха.
— Не ти ли е идвало наум, че аз бих искала да знам за това? Тогава, когато намерих тялото на Маргарет, ти ме излъга, твърдейки, че нямало и следа от кама! Искаше да се усъмня в собствените си очи! — Ядът й се усилваше и тя не забеляза как чаршафът леко се плъзна надолу по тялото й. — Ти умишлено ме излъга! Нарочно ме накара да смятам, че камата е твоя! Ах, колко си хитър! Нито веднъж не спомена, че тя е на друг човек! Не намекна, че знаеш на кого принадлежи! — Внезапно й хрумна и друго нещо. — Сам също я е разпознал! Ето защо и двамата настоявахте, че нищо не сте видели — двамата със Сам не сте искали подозренията да паднат върху Бартоломю!