— Имаше нещо такова — призна с вбесяващо спокойствие Янси и Сара така се разгневи, че щеше да го удари. Вперила очи в мургавото му лице и с бързо повдигаща се гръд, тя изрече задъхано:
— Камата е на Бартоломю — той може да я е убил, а ти и Сам сте решили да раздавате правосъдие!
— Не съвсем — промърмори Янси и в очите му затанцува насмешливо пламъче. — Просто не искахме да видим обесен един член на семейството, пък било то и незаконнороден!
Възмутена и изкарана от търпение, Сара го гледа известно време без да може да промълви дума.
— Но ти си знаел, че всички ще те помислят за убиец! — най-накрая възкликна недоверчиво тя. — Вместо него ти си можел да увиснеш на бесилото, глупак такъв!
Янси изглеждаше особено зарадван от реакцията й.
— Не беше вероятно, скъпа. За да ме обвинят в убийство, трябваше да разполагат с много повече доказателства, а не само с откритата ми омраза към Маргарет! Зная, че я заплашвах, че ще я убия, но това не значи, че съм го извършил! Освен това баща ми беше виден член на тамошното общество и въпреки че никой не ме счита за образец за пример, шерифът щеше да си има доста неприятности, ако ме беше арестувал и обвинил само заради гневните закани по неин адрес. И не забравяй, че Сам ми даде непоклатимо алиби. — Лукавото пламъче изчезна от очите му и той тъжно добави: — Шерифът обаче и секунда нямаше да се поколебае да арестува Бартоломю, ако беше видял камата и беше разбрал, че оръжието, с което е извършено убийството, е собственост на негър. Роднинската връзка на Бартоломю с нас изобщо нямаше да го спре. Всичко, което щеше да открие шерифът щеше да бъде един негър с кама и това щеше да сложи край на случая! Повярвай ми — Бартоломю щеше да бъде обесен и нито Сам, нито аз искахме това да се случи.
В думите на Янси имаше дълбок смисъл, но Сара все пак зададе въпроса, който я измъчваше.
— Ами ако той го е направил? Ако е виновен?
Янси я изгледа със смразяващ израз в очите.
— Тя заслужаваше да бъде убита — спокойно каза той. — И, честно казано, не ме интересува особено кой е извършил престъплението. Тя е мъртва, а кой я е убил и защо — това не ме засяга нито сега, нито преди!
— Не можеш да мислиш така! — избухна Сара поразена. — Всички смятат, че ти си го извършил!
— Това засяга ли те? — рязко попита той.
Сара внезапно осъзна, че от отговора й зависят много неща и като придърпа чаршафа върху гърдите си, сведе поглед към ръцете в скута си.
— Не съвсем — предпазливо рече тя. — Не че ме е срам или се смущавам от това, което приказват хората, но не е честно да те изкарват хладнокръвен и зловещ убиец… ако не си виновен.
Янси повдигна брадичката й.
— А какво мислиш ти, скъпа? — меко попита той като потопи очите си в нейните. — Аз ли съм го извършил? Аз ли съм убиецът?
В гърлото на Сара се надигна буца. Винаги се стигаше дотук — Янси не се защитаваше, не даваше никакви обяснения, не опровергаваше нито едно от обвиненията срещу него… и все пак с цялото си поведение той изискваше от нея да го счита за невинен. С почти непоносима болка тя се взря напрегнато в любимото мургаво лице. Янси Кантрел беше сложна личност. Можеше да бъде както жесток, така и нежен, арогантен и все пак безкрайно мил и загрижен за околните, но можеше неотклонно да преследва това, което желае, като отстранява хората и нещата, които застават на пътя му. Не понасяше чужда намеса в живота си и беше свикнал да го урежда както сам намери за добре. Беше способен да убие — на война, за да защити семейството си, да спаси живота си — в това тя не се съмняваше. Също така не се съмняваше, че той не би се поколебал да убие за отмъщение, но би ли могъл да убие открито и безцеремонно?
— Сара, толкова ли ти е трудно да ми отговориш? — с пречупен глас я запита той. — Не можеш вечно да се колебаеш. Или мислиш, че съм убил Маргарет, или че съм невинен. Кое от двете е, Сара?
Тя никога не бе искала да повярва, че той е убил Маргарет, но всички доказателства като че ли водеха към него. Измъчена и несигурна, тя го гледаше безпомощно и се мъчеше да съпостави всичко, което знаеше за убийството, за него и за собствените си инстинкти. Изведнъж истината проблесна с ослепителна яснота пред нея. Сара печално се усмихна. Винаги в разсъжденията си тя бе забравяла две много важни неща за личността на Янси: той беше твърде умен и с много силен характер. Един интелигентен човек никога не би се оставил на някой като Маргарет да го предизвика да убие. Нито пък един силен мъж. Силният мъж би бил способен да се издигне над досадните интриги и злостното поведение на Маргарет Кантрел. Янси може да е мислил да я убие, но той стоеше над един такъв акт. Сара беше убедена, че той е мислил, че Маргарет не си заслужава да бъде убита!