Тежестта в гърдите й бавно се разсея. Разбира се че Янси не бе убил Маргарет! Не му е било необходимо! Хрумна й и нещо друго, за което би трябвало да се сети преди години: Янси би могъл да унищожи Маргарет когато си поиска. Беше умен, познаваше Маргарет, знаеше за изневерите й и въпреки че Сам беше лудо влюбен в младата си жена, а с Янси го разделяше пропаст, то ако само веднъж бе споменал на баща си за откритото й пренебрежение към брачните клетви, Маргарет щеше да е загубена. И Маргарет го е знаела! Знаела е и е направила всичко възможно да съблазни Янси, а когато не е успяла, е сменила тактиката.
На Сара вече й беше ясно, въпреки че не е била свидетелка, че Маргарет се е впускала в безразсъдни схватки с Янси и отчаяно се е мъчела да намери някакво преимущество за себе си. Открила го е в Каза Палома. Янси е държал козовете — винаги е можел да отиде при Сам и да му разкрие истината за невярната му съпруга, но не го е направил, защото е обичал баща си. Маргарет е решила да се възползва от това. Никога не е искала Каза Палома, просто се е стремяла да нанесе удар на Янси и е разчитала на това, че за да спести мъката на баща си, Янси ще остави Каза Палома да се изплъзне между пръстите му, но няма да му каже какво знае за нея. Маргарет е предприела твърде опасна стъпка; Янси би могъл да разкаже истината на Сам и тогава тя е щяла да загуби всичко, но ако бе спечелила… щеше да й остане удовлетворението, че е изкопчила нещо твърде ценно от най-лютия си враг, а това си е заслужавало риска!
— Щеше ли да му кажеш? — изведнъж попита тя на глас, задълбочена в собствените си разсъждения.
Янси сбърчи вежди. Не можеше да следи разсъжденията й и нямаше представа за какво намеква тя и въпреки че не четеше мисли, той беше интелигентен и с бърз ум. След секунда нещата му се изясниха.
— Предполагам, че питаш за Сам и Маргарет? — отвърна предпазливо той.
Сара кимна.
— Щеше ли да му кажеш? Да му разкажеш за изневерите й, но да не допуснеш да вземе Каза Палома?
Янси не искаше да се отклоняват с разсъждения за миналото и раздразнено се опита да смени посоката на разговора.
— Мислех, че само аз задавам въпроси — а ти още не си ми отговорила. — Той с намръщи още повече и промърмори: — Не виждам каква връзка има това дали съм щял да кажа на Сам с нашия разговор!
Сара нежно му се усмихна, протегна ръце и обви с длани лицето му, без да обръща внимание на чаршафа, който се беше смъкнал и откриваше тялото й от кръста нагоре.
— Прав си, това няма нищо общо с нас и нашия въпрос — прошепна тя, докосвайки с устните си неговите.
Янси беше очаквал с невероятно търпение отговора й, но чакането бе обтегнало нервите му до краен предел и напрежението в едрото му тяло беше почти осезаемо. Това, че внезапно пред погледа му се откриха стегнатите й, съблазнително щръкнали гърди, не му помогна да успокои разсъдъка си. Въпреки усилията му да се овладее, той не можеше да откъсне поглед от голото й тяло; близостта й го накара целия да настръхне, плътта му обтягаше бричовете, а кръвта кипеше във вените му. В този момент обаче отговорът на неговия въпрос го интересуваше в много по-голяма степен и той отчаяно се опита да потисне желанието си да я сграбчи в ръцете си и да прати миналото по дяволите. Нуждата да уталожи страстта си отстъпваше пред необходимостта да разбере веднъж завинаги дали наистина Сара вярва, че той е убил Маргарет.
— Е, какво? Убил ли съм я, или не? — рязко настоя той.
Сърцето на Сара подскочи в гърдите. До този момент никога не си бе давала сметка колко много значи за него нейният отговор. С блестящи, прозрачнозелени очи и прекрасна, спираща дъха усмивка на розовите устни, Сара обви с ръце шията му и звучно го целуна.
Янси безпомощно отвърна на целувката й, а ръцете му автоматично я привлякоха към тялото му. Той вече тръпнеше от страст, когато тя най-после отлепи меките си, измъчващи устни от неговите и той я чу да казва като от далечно разстояние:
— Разбира се, че не си я убил! Ти си прекалено умен, за да извършиш такава глупост!
Думите й бяха като благословен балсам за измъчената му душа. Кръвта забуча в ушите му и ръцете му я притиснаха почти свирепо; устата му потърси пламенно нейната, а зад спуснатите му клепачи проблесна сълза, незабелязана и от двамата. Ръцете им се срещаха като в треска, телата им се преплитаха и дрехите още веднъж бяха разпилени във всички посоки, а те потънаха в екстаз в прегръдките си. Чак след известно време Янси се откъсна от ръцете й и се облече за втори път този следобед.