Когато се отлепи от колоната и спокойно се запъти към нея, изразът на очите му не се виждаше, а устните му бяха извити в лека усмивка.
— Не изглеждаш много щастлива — прегракнало каза той. — Така ли е?
Сара му се усмихна и поклати глава.
— Не, не съм нещастна — просто мислех за Маргарет и Каза Палома.
— Недей! — тихо промълви той и пламенно я целуна. — Не мисли повече за нея. Омъжена си само от двадесет и четири часа и се предполага, че трябва да мислиш единствено за съпруга си.
Сара обгърна с ръце врата му и в очите й проблесна зелено пламъче.
— И естествено, моят съпруг трябва да мисли единствено за мен!
Той се засмя, повдигна я във въздуха и внимателно я завъртя около себе си, а полите и дългата й коса се развяха зад нея. Белите му зъби блестяха, а матовото му лице се усмихваше.
— Si! Напоследък забелязвам, че независимо с каква работа съм зает, твоят очарователен образ има проклетия навик да обсебва мислите ми и да ме кара на часа да забравям какво съм имал намерение да върша! — откровено отвърна той.
Отговорът беше много задоволителен и Сара му показа колко е доволна от думите му с една страстна целувка. Беше безкрайно учудващо, реши объркано тя когато езикът й смело срещна неговия, колко храбра е станала в последно време!
Потънали в собствения си свят, те не забелязаха чуждото присъствие в двора, докато Естебан не се покашля деликатно и не ги върна в реалността. Сара откъсна устните си от тези на Янси, погледна по посока на звука и страните й се изчервиха, когато видя съпруга на Мария, учтиво застанал на не повече от метър от тях с голямото си сомбреро в ръка.
Янси без да бърза свали Сара на земята, като й даде възможност да почувства колко се бе възбудил от прегръдката им, като че ли това да те изненадат как целуваш жена си беше най-естественото нещо на света. Когато тя твърдо стъпи на земята, Янси бързо целуна още веднъж устните й и се обърна към Естебан.
— А, добре! Мария те е намерила — безгрижно каза той. — Искам да пратя няколко души в Каза Палома. Двамата с жена ми мислим да се преместим там за през лятото. Прати там каквито провизии е необходимо и колкото слуги трябва, за да изчистят и да подготвят стаи за нас. Ще пристигнем там по някое време във вторник следобед. — Той се засмя на Сара и отново погледна Естебан. — През лятото ще имаме много работа, mi amigo — моята съпруга ме осведоми, че трябва да започнем да отглеждаме добитък за гладните стомаси на източните гринго. Тя няма търпение да започнем да подбираме крави за кръстосване с породистите бикове, които трябва да купя, както и да започнем да заграждаме местата, където ще хващаме диви коне — най-добрите кобили за черните чистокръвни жребци, които аз трябва да избера. — Кехлибаренозлатистите му очи светеха от гордост и от още нещо, което Сара не можеше да определи и Янси я придърпа към себе си и я леко я целуна, без да обръща внимание на Естебан. Наблюдавайки с интерес как Сара смутено се изчервява, Янси спокойно произнесе:
— Естебан, два пъти трябва да ме поздравиш за моя избор. Моята съпруга е не само прекрасна и мила, а и изключително умна жена и практичен и хладнокръвен партньор за работа.
Естебан не беше сигурен дали иска да е женен за умна жена, но остана доволен, че господарят му е щастлив със съпругата си и им се усмихна.
— Si, сеньор! Тя наистина е muy bella! А що се отнася за хората, които трябва да заминат за Каза Палома — ще бъде направено!
Щом Естебан си тръгна, Сара се скара на Янси.
— Как така ме целуваш пред него? Не те ли е срам?
Янси се засмя и без да бърза я целуна отново.
— Когато става дума за теб, chica, изобщо не ме е срам! — прошепна той, когато главата й вече се бе замаяла.
Сара се намръщи и стеснително се освободи от прегръдката му.
— Наистина ли Каза Палома е в ужасно състояние? — изведнъж попита тя.
Янси повдигна рамене.
— Никой не е живял там повече от двадесет и пет години и честно казано, не знам какво ще заварим. Къщата беше оставена на произвола на съдбата и въпреки че кирпичът е здрав, от нея може би е останала само купчина отломки. Каза Палома е много старо ранчо. Там най-напред са се заселили моите предци, когато са дошли в Тексас преди почти сто и петдесет години.
— А не в дел Сол? — Сара изглеждаше учудена.
— Не — поклати глава Янси. — Най-напред са построили Каза Палома и после, след около осемдесет години, моят прапрадядо е построил дел Сол.