В двора се разнесе звънкият смях на Ан и двамата се обърнаха в тази посока. Към тях се бяха насочили Том и Ан Шелдрейк. Те приближиха и Ан безгрижно каза:
— Какво си шушукате двамата? Може би нещо, което не ни засяга? Тайна на младоженците? — погледна ги лукаво тя.
Янси забеляза, че Сара е седнала на ръба на фонтана и се обърна към Ан.
— Съжалявам, но няма нищо вълнуващо. Просто говорим за Каза Палома. Имам намерение да прекарам там голямата част от лятото и да отглеждам добитък и коне. — Той погледна Сара и се усмихна. — Сара ще дойде с мен.
И Том, и Ан изглеждаха обезпокоени от новината. Том беше леко смутен, но лицето на Ан изразяваше ужас.
— О, но ти не можеш да го направиш! — възкликна тя. — Искам да кажа, защо искаш да заведеш Сара в това порутено място?
— Откъде знаеш, че Палома е „порутено място“? — спокойно попита Янси без да сваля очи от лицето на Ан.
— О, не зная в какво състояние е къщата, но Сара сигурно ще се чувства по-добре тук, когато ти заминеш.
Янси повдигна широките си рамене.
— Убеден съм, че къщата ще стане съвсем прилична за живеене. Освен това не искам цяло лято да съм разделен от жена си.
— Разбира се! — отсече тя, почервеняла от яд. — Съвсем забравих! Нали трябва да има наследник за Каза Палома — естествено е, че искаш да дойде с теб!
Очите на Янси потъмняха и устните му се свиха. Но не той, а Том промърмори:
— Ан! Позволяваш си твърде много! Забравяш, че сме гости на Янси и му дължим много неща!
Ан намусено се настани в един от столовете в двора и разстла около себе си полите и фустите на синята си копринена рокля.
— О, зная! — сърдито каза тя. — Не трябваше да говоря такива неща. Но защо всички трябва да се правим, че не знаем защо те така набързо се ожениха? — Без да обръща внимание на напрегнатата тишина, която се възцари, тя намръщено продължи. — Всички знаем, че сватбата е само за да се изпълни това проклето изискване в завещанието на Сам! Щом Сара забременее, те повече няма да има нужда да бъдат заедно.
Жестоките думи на Ан прободоха като с нож Сара и тя отчаяно очакваше Янси да опровергае твърденията й. За нейно най-голямо съжаление, той не го направи. Небрежно облегнат на една от колоните, той само хладно отбеляза:
— Удивително! Винаги ли си имала тази дарба? Способността да четеш мислите ми и да разбираш намеренията ми?
Ан се намръщи.
— О, престани! Не ми се подигравай! Знаеш какво имам предвид и че обичам да говоря откровено.
Тук обаче се намеси Том, който изненада всички.
— О, но само когато ти изнася, скъпа моя. Само когато ти изнася — сухо заключи той.
Ан го погледна неуверено и малко нервно се засмя.
— Е, щом мислите, че не съм права, позволете да се извиня. Съжалявам и ще се опитам занапред да си държа езика зад зъбите. — Тя се усмихна лъчезарно на Янси. — Ето! Изкупих ли грешката си?
Янси измърмори нещо учтиво и Том припряно намери друга тема за разговор, като започна приветливо да изказва задоволството си от новата къща, където щяха да се преместят след няколко дни. Ан може би осъзна, че е прекалила; умело се присъедини към него и така неприятната тема за причините за сватбата на Янси и Сара остана на заден план.
Сара се усмихваше и вземаше участие в разговора, но не можеше да прогони от мислите си думите на Ан. Нито пък отговора на Янси. Всъщност тя не бе очаквала той изведнъж да обяви, че бракът им няма нищо общо с необходимостта от наследник за Каза Палома, но отчаяно й се искаше той да бе казал поне нещо, което да разкрие истинските му чувства към нея. През кратките двадесет и четири часа откакто се бяха оженили, двамата с Янси сякаш бяха разбрали доста неща един за друг, но тя унило отчиташе, че нищо не се бе променило особено. Все още не знаеше дали той не се е оженил за нея само за да си възвърне Каза Палома; сърцето й все по-болезнено се свиваше и старите й съмнения за него отново изпълниха душата й. О, не за убийството — тя никога повече нямаше да изпита и капка съмнение за това, но не можеше да не се замисля дали чувствата й към него и невъздържано жизнерадостната реакция на тялото й към неговото не са я заслепили и отдалечили от жестоката действителност.
Тя неуверено се убеждаваше, че вниманието му към нея, както и това, че всяко негово докосване я докарваше до екстаз все още нищо не значеше. Той можеше да е внимателен към нея, пламенно да я люби и все пак да не чувства нищо повече от загрижена привързаност към нея. Само при мисълта за това на Сара леко й призля и тя се запита как е възможно предишната й радост толкова бързо да се изпари.
Даже и да беше забелязал, че по време на вечерята Сара беше доста мълчалива, Янси не го сподели, но всеки път, когато я погледнеше — а това ставаше доста често — очите му придобиваха замислено изражение. От време на време отправяше хладен поглед към Ан. Трябваше да направи нещо с нея. Жестокостта и интригите й не можеха да останат ненаказани и ако той не искаше Ан да нанесе непоправими вреди, трябваше да се разпореди тя и Том да се преместят колкото е възможно по-далече от него и Сара. В необятните му владения със сигурност щеше да се намери подходяща къща на седмици, даже месеци разстояние от него и Сара. Това беше добра идея и той трябваше по-подробно да я обмисли…