— Това са различни неща. Мога ли да видя дланта ти?
— Да видиш какво?
— Дланта ти — повтори тя и след като я пое, се взря в линиите. — Х-м-м!
— Какво правиш?
За миг му се стори, че Лайла ще притисне устни до дланта му.
— Гледам ти на ръка. Притежаваш по-скоро остър ум, отколкото интуиция. Всъщност не, по-точно е да се каже, че се осланяш по-скоро на ума, отколкото на инстинктите си.
Макс се засмя нервно, загледан в сведената й глава.
— Нима вярваш в тези неща? В хиромантията, де.
— Вярвам, разбира се, но тя не се свежда само до линии, трябва и да ги усетиш и разчетеш. — Лайла вдигна за малко очи и се усмихна някак лениво и пленително. — Имаш много красиви ръце. Погледни тук! — Тя прокара пръст по дланта му и смутен, той преглътна. — Ще живееш дълго, ала виждаш ли, ей тук линията се прекъсва!
Ще се разминеш на косъм със смъртта.
— Това го знаеш и без да ми гледаш на ръка.
— Да, но го пише и на нея — възрази Лайла. — Имаш богато въображение. Според мен ще напишеш онази книга, ала трябва да поработиш върху самочувствието си.
Тя пак го погледна, върху лицето й се четеше състрадание.
— Тежко детство, а?
— Да… не — отвърна Макс смутен и се покашля. — Детство като на всички останали.
Лайла вдигна вежда, но реши да не го коментира.
— Е, сега вече си голямо момче. — Отметна с характерното за нея нехайно движение косата си назад и пак се взря в дланта му. — Точно така, виж, тези линии олицетворяват професионалното поприще и едната е раздвоена. В професионалната сфера всичко при теб ще върви по вода, ала тази двойна линия малко ме смущава, вероятно е опитът ти да се пробваш в литературата. Ще ти се наложи да избираш.
— Наистина не смятам…
— Слушай какво ти казвам! Вече няколко години обмисляш тази книга. А сега да видим Венериния хълм. Много чувствен мъж си — поясни тя и пак го погледна. — И много внимателен любовник.
Той бе безсилен да откъсне очи от устата й. Беше пълна, без червило, и изкусително извита. Да я целуваш, сигурно бе като да потънеш в сън, от онези тежките, еротичните. Ако един мъж излезеше жив от такъв сън, сигурно щеше да се моли никога да не се събужда.
Лайла усети как освен веселото настроение я обзема и друго чувство, неочаквано и възбуждащо. Вероятно беше от начина, по който я гледаше Макс — сякаш я пиеше с очи, сякаш беше единствената жена на света, която го интересуваше.
За пръв път в живота си усети, че губи самообладание в присъствието на мъж. Бе свикнала именно тя да командва и да налага тона в общуването. Още от мига, в който бе разбрала, че момчетата са по-различни от момичетата, бе използвала вродената си сила, за да насочва представителите на другия пол по пътя, който им бе предначертала.
Но ето че бе достатъчно Макс да я погледна, за да загуби самообладание. Опита се да се държи нехайно, нещо, което винаги бе постигала с лекота, и пусна дланта му. Той я изненада, като й стисна ръката.
— Ти си най-хубавата жена, която съм виждал — пророни Макс бавно.
Думите прозвучаха изтъркано, като клише, ала въпреки това Лайла усети как сърцето й тупти от вълнение. Насили се да се усмихне и се дръпна.
— По-кротко, господин професоре.
В очите му се мерна раздразнение — беше ядосан и на нея, и на себе си. Не беше някакъв Казанова, който сваля звезди на жените. Но и никога досега жена не го бе поставяла така на място.
— Просто констатирам факт. Сега сигурно от мен се очаква да ти платя за гледането, ала съм без пукнат цент.
— Ще го минем за сметка на домакините — усмихна се тя, вече съжалила, че е била толкова рязка и груба. — Щом се почувстваш по-добре, ще те заведа да разглеждаш населената с духове кула.
— Изгарям от нетърпение — процеди той сухо и Лайла прихна.
— Знаеш ли, Макс, имам чувството, че когато не си толкова напрегнат и притеснен, си много забавен. А сега ще сляза долу и ще те оставя да си починеш.
Наистина не си бе възвърнал силите, но и нямаше намерение да се дава толкова лесно. Стана заедно с нея. Тя бе изненадана, ала пак му се усмихна. Забеляза, че той вече не бе толкова блед, и тъй като Макс бе само три-четири сантиметра по-висок от нея, видя и че очите му се бяха прояснили.
— Имаш ли нужда от още нещо, Макс?
— Само от един отговор. Обвързана ли си с някого? Лайла вдигна вежда и пак отметна коса.
— В какъв смисъл?
— Въпросът ми, Лайла, е съвсем простичък и заслужава прост отговор.
Тя се намръщи, подразнена от назидателните нотки в гласа му.
— Ако ме питаш дали съм обвързана емоционално и сексуално с някой мъж, отговорът е „не“. В момента.