— Чудесно! — възкликна той — стана му приятно от проблесналото в очите й раздразнение.
Искаше да види как ще реагира Лайла и любопитството му бе задоволено.
— Слушай, професоре, извадих те от вълните. Имам чувството, че си прекалено интелигентен, за да ми се отблагодаряваш по такъв елементарен начин.
— Какъв начин? — усмихна се и Макс.
— Като ме сваляш.
— Права си, искам да ти се отблагодаря по някакъв начин и същевременно те свалям — потвърди той, изненадан от собствените си думи.
Дали не бе изгубил разсъдъка си по време на злополуката, при която наистина се бе разминал на косъм със смъртта? Известно време тя го гледа така, сякаш се канеше да го удари. После най-неочаквано се засмя звънко.
— Сигурно и сега констатираш факт. Интересен мъж си, Макс.
И безопасен, помисли си Лайла, докато внасяше подноса. Най-малкото се надяваше да е така.
ТРЕТА ГЛАВА
Дори след като Макс уреди да му преведат пари от неговата сметка в Итака, Калхунови не искаха и да чуят той да отиде на хотел. Честно казано, Макс не настоява кой знае колко. Никой дотогава не го бе обграждал с такова внимание и грижи. Нещо повече, той никога не се бе чувствал част от такова голямо, задружно и шумно семейство. Приемаха го със сърдечно гостоприемство, което сякаш се разбираше от само себе си и на което Макс не можеше да устои.
Малко по малко ги опознаваше и започваше да ги уважава за тяхната сплотеност и различните им характери. В тази къща сякаш непрекъснато ставаше нещо и хората имаха какво да си кажат. Той бе единствено дете, беше израсъл в дом, където на любовта му към книгите се гледаше като на недостатък и сега бе неописуемо щастлив, че е сред хора, които зачитат интересите на другите.
Катрин бе автомонтьорка, говореше за блокирали двигатели и цялата грееше като повечето младоженки. Аманда, оправна и организирана, бе заместник-управителка на един хотел наблизо. Сузана се бе отдала на градинарство и се грижеше за децата си. Никой не отваряше дума за баща им. Коко въртеше къщната работа, готвеше вкусни гозби и обичаше мъжката компания. Макс изтръпна само веднъж в нейно присъствие, когато тя се закани да му гледа на чаени листа.
Оказа се, че Лайла работи като екскурзоводка в националния парк „Акейдия“. Беше поспалана, обичаше класическа музика и изисканите десерти на леля си. Когато бе в настроение, се случваше да се отпусне на стола и да подпитва Макс за живота му. Или се излягаше като котка на слънце, забравяше и него, и всичко останало наоколо и се унасяше в мечти. Сетне се протягаше и пак допускаше околните в своя свят.
За Макс тя си оставаше загадка, съчетание от шеметна чувственост и непорочна чистота, от невероятна откритост и самота, в която понякога изпадаше и не позволяваше никой да я докосне.
След три дни той си възвърна силите и вече можеше да напусне Замъка. Знаеше, че бе най-разумно да си тръгне, да си купи с преведените по пощата пари еднопосочен билет до Ню Йорк и да си потърси някаква работа за през лятото.
Но не му се постъпваше разумно.
Това бе първата му лятна почивка и независимо от обстоятелствата, при които тя бе започнала, искаше да й се наслади. Харесваше му сутрин да се буди и да чува прибоя, да усеща мириса на морето. Радваше се, че след онзи злополучен ден не бе получил страх от водата. Изпитваше неописуемо облекчение да стои на терасата, да гледа индиговото или изумруденозелено море и да вижда в далечината грамадите на островите.
Понякога рамото го наболяваше и Макс сядаше навън, та следобедното слънце да попритъпи болката. Имаше и време да чете. Сядаше за час-два на сянка и преглеждаше някой роман или биография от библиотеката на Калхунови.
Открай време гонеше някакви срокове и времето все не му достигаше. Тук, в Замъка, където всичко бе огласяно от шепота на миналото и бе изпълнено със заряда на настоящето и надеждите за бъдещето, той можеше да се наслаждава на бавно течащите дни.
Освен простичкото удоволствие, че не го притискат графици и ангажименти, изпитваше и още едно чувство — все по-голямо възхищение от Лайла.
Сутрин тя тръгваше за работа, облечена в спретнатата униформа на парка, с пищна коса, сплетена на стегната плитка. След като се прибереше вечер, си слагаше широка пола или къси панталонки, които бяха много секси. Усмихваше му се, говореше си приятелски с него, ала внимаваше да го държи на разстояние.
Макс запълваше времето, като си водеше бележки в тефтера или си играеше с децата на Сузана — Алекс и Джени, които вече показваха признаци на лятна скука. Понякога се разхождаше в градината или по скалите, правеше компания на Коко в кухнята или гледаше строителите в западното крило.