Беше му странно и неописуемо хубаво, че може да прави каквото си поиска.
Веднъж седна на моравата, а Алекс и Джени се сгушиха от двете му страни като любопитни котета. Слънцето — обвит в мараня сребърен диск, грееше през тънката пелена на облаците. Палав и свеж, ветрецът донасяше от близкия алпинариум благоуханието на лавандула и розмарин. Из тревата танцуваха пеперуди, които с лекота се изплъзваха на Фред, хукнал да ги гони. На огънатия от стихиите дъб на хвърлей от тях някаква птичка чуруликаше упорито.
Той разказваше на малчуганите за момченце, изживяло ужасите и вълненията на Войната за независимост в Съединените щати. Съчетаваше фактите с измислицата толкова сладкодумно, че децата се бяха прехласнали по него.
— Обзалагам се, че е избил цяла сюрия мръсни англичани с червени куртки — ахна възторжено шестгодишният Алекс, който имаше доста развихрено въображение.
— Точно така, цели сюрии — заприглася и Джени. Беше една година по-малка от брат си и гледаше да не пада по-долу от него в нищо. — С голи ръце.
— Но Войната за независимост не се е свеждала само до пушки и щикове. Доста битки са били спечелени с интриги и шпионаж.
Известно време Алекс умува над думите, сетне грейна:
— С шпиони ли?
— Да, с шпиони — потвърди Макс и разроши тъмната косица на момчето.
После им разказа за сърцатите Синове на свободата, организация, създадена от Самюъл Адамс, и за Бостънското чаепитие, когато младата разбунтувала се страна се опълчва срещу владичеството на Великобритания. Тъкмо бе описал как малкият му герой е изсипал чая в плитките води на пристанището в Бостън, когато видя, че Лайла върви към тях през моравата. Крачеше спокойно през тревата и с развятата си от вятъра тънка шифонена пола приличаше на грациозна циганка. Беше с разпусната коса, която се спускаше като водопад над тъничките презрамки на светлозелената й блуза. Беше боса, на китките си бе сложила десетки тънки гривни.
Фред изтича да я посрещне, подскочи, излая и тя се засмя. Наведе се да го помилва и едната презрамка се плъзна по рамото й. После кучето хукна пак да гони пеперуди.
Лайла се изправи, вдигна бавно презрамката и продължи нататък през тревата. Още преди да бе казала нещо, Макс усети мириса й — див и свободен.
— Защо сте се усамотили тук?
— Макс ни разказва една история — отвърна Джени и дръпна леля си за полата.
— История ли? — възкликна Лайла и докато сядаше на тревата, пъстроцветните мъниста на обиците й се люшнаха. — И аз обичам да слушам истории.
— Разкажи и на Лайла — примоли се Джени, след което се намести по-близо до леля си и започна да си играе с гривните й.
— Точно така, разкажи и на мен! — повтори и Лайла засмяна и погледна Макс с весели пламъчета в очите.
Той си каза, че тя прекрасно съзнава какво впечатление прави на мъжете.
— Докъде бях стигнал?
— Как Джим си е почернил цялото лице с корк и изсипва проклетия чай в морето — напомни му Алекс. — Още не е застрелян никой.
— Точно така.
Заради децата, ала и за да се защити от очарованието на Лайла, Макс пак се вживя в ролята на измисления Джим, качил се на фрегатата. Усещаше как въздухът е зареден с очакване. С вродена дарба, без която според него никой не би могъл да преподава, удължаваше момента на очакване, обрисуваше сладкодумно своите герои, описваше историческото събитие така, че Лайла го погледна с нов интерес и уважение.
Макар и разказът му да приключи с това, как бунтовниците бяха надхитрили британците, без да гръмне и пушка, дори жадният за кръвопролития Алекс остана доволен.
— Победили са! — възкликна той, а после скочи и нададе войнствен вик. — Аз съм от организацията на Синовете на свободата, а ти си гаден британец с червена куртка! — кресна той на сестра си.
— Мисли му сега! — извика и тя и също скочи.
— Добре се справяш, професоре — забеляза Лайла, после прилегна, опря се на лакти и го погледна с присвити очи. — Превръщаш историята в забавление.
— Тя по принцип си е забавна и не се ограничава само с дати и имена. Все пак я творят живи хора.
— А, не, ти я правиш забавна. Когато бях ученичка, искаха от нас да знаем какво е станало през 1066 година точно както искаха да зубрим таблицата за умножение. И досега не знам нито таблицата за умножение по осем, нито какво е станало през 1066 година. А, да, Ханибал май е прекарал през Алпите онези слонове.
— Е, не съвсем — усмихна се Макс.
— Видя ли? — рече тя и се протегна грациозно като котка. Отпусна глава назад, косата й се разпиля върху летните треви, а презрамката й пак се смъкна върху рамото. — Доколкото си спомням, задрямвах още преди да сме стигнали до Континенталния конгрес.