Макс усети, че бе притаил дъх, и си пое въздух.
— Отдавна си мисля дали да не давам частни уроци. Лайла отвори очи.
— Блазе им на учениците ти. Но я да видим знаеш ли нещо за флората и фауната — прошепна тя и изви вежда.
— Знам колкото да различа заек от петуния. Възхитена, Лайла седна и се наведе към него.
— Браво, професоре! Ако съм в настроение, можем да обменим опит.
Тя си помисли, че той изглежда много красив, както седи на огряната от слънцето трева с тенис-фланелката, с чуждите джинси и с перчем, паднал върху челото. Вече имаше загар и не бе така блед. Стори й се глупаво, че се бе притеснявала в негово присъствие. Макс бе един прекрасен човек, макар и малко объркан от обстоятелствата, и бе разбудил у нея любопитство и състрадание. За да си го докаже, Лайла го помилва по бузата.
Той забеляза палавите пламъчета в очите й и неизречената шега, заради която върху устните й играеше усмивка. После тя го целуна приятелски. Сякаш доволна от резултата, се усмихна и се отпусна назад. Макс я прегърна през кръста.
— Този път не съм полумъртъв, Лайла. Първо дойде изненадата. Той видя как тя се изписва върху лицето й, сетне се разсейва и отстъпва място на нехайството. По дяволите, каза си Макс и плъзна длан зад врата й. Лайла бе сигурна, че между тях няма да има нищо. Воден от наранено себелюбие, ала и от паника, той долепи устни до нейните.
Тя обичаше да се целува, да усеща как я пронизва първичната физическа наслада. Освен това харесваше Макс и също го целуна с очакването да изпита сладък гъдел и успокояваща топлина. Но не бе очаквала целувката да я прониже, да я пререже през стомаха, да я парне по връхчетата на пръстите. Устните му бяха много твърди, много сериозни и много гладки.
Цветя и топло слънце. Уханието на сапун и на пот. Гладки влажни устни и зъби, които хапят лекичко. Собствената й въздишка, милувката на Макс, който впи пръсти в чувствителната трапчинка на врата й. Лайла си даде сметка, че изпитва не само удоволствие. Бе пронизана от нещо по-сладостно и не така осезаемо.
Замаяна, тя вдигна длан от килима на тревата и я прокара през косата му.
А той имаше усещането, че отново се дави, че нещо го тегли надолу, в мощни опасни води. Ала този път нямаше желание да се съпротивлява. Очарован, плъзна език по нейния и почувства загадъчния й мирис, наситен и прелъстителен.
Усети как нещо вътре в него се размърдва, надига се, набъбва, залива го с топлина и се вкопчва в гърлото му.
Лайла бе невероятно сексапилна, неприкрито сластна и по-страшна от всички жени, които бе познавал. Макс отново си представи сирена, която седи на скалите, реши се и прелъстява безпомощните мъже, за да ги унищожи с обещанието за неземни наслади.
Инстинктът му за самосъхранение се пробуди и той се дръпна от нея. Тя продължи да стои с премрежени очи и притворени устни. Едва след малко Макс си даде сметка, че още я държи през кръста, и усети под пръстите си учестения й пулс. Лайла отвори бавно очи, прокара език по устните си, за да усети още веднъж вкуса по тях, и се усмихна.
— Е, доктор Куотърмейн, както виждам, бива те не само да разказваш за историята. Какво ще кажеш за още един урок?
Тя се наведе ненаситно към него, но той се дръпна като ужилен. Установи, че почвата под нозете му бе точно толкова нестабилна, както палубата на яхтата в онази нощ.
— За днес стига.
Лайла отметна коса и го погледна.
— Защо? — попита заинтригувано.
— Ами защото…
Защото, целунеше ли я още веднъж, щеше да я помилва. А ако я помилваше, както му се искаше неудържимо, щеше да пожелае и да я люби направо тук, на огряната от слънцето морава, пред очите на всички.
— Защото не искам да злоупотребявам с доброто ти отношение към мен.
— Да злоупотребяваш ли? — усмихна се тя, трогната и развеселена. — Много мило от твоя страна.
— Ще ти бъда признателен, ако не ме караш да се чувствам кръгъл глупак — каза напрегнато Макс.
— А нима те карам да се чувстваш така? — учуди се Лайла и пак се усмихна, този път замислено. — Това, че си внимателен, не те прави глупак, Макс. Ала повечето мъже, които познавам, наистина биха злоупотребили на драго сърце. Знаеш ли какво, хайде, докато не си се обидил, да влезем вътре! Ще ти покажа кулата на Бианка.
Той вече се бе обидил и тъкмо да й го каже, когато последните й думи извикаха в съзнанието му някакъв смътен спомен.
— Кулата на Бианка ли?
— Да. Искам да ти я покажа — вдигна тя ръка и зачака. Макс се намръщи — опитваше се да се сети откъде му бе познато името Бианка. Сетне поклати глава и помогна на Лайла да се изправи.