— Добре. Да вървим!
Вече бе разгледал част от къщата, множеството стаи, някои празни, други задръстени с мебели и кашони. Отвън сградата приличаше донякъде на крепост, донякъде на замък с лъснатите си до блясък стъкла на прозорците, с изящните портици, съчетани с издадените кули и парапети. Вътре представляваше лабиринт от тъмни коридори, от окъпани в слънце стаи, издраскани подове и лъскави парапети. Къщата вече го бе пленила.
Лайла го отведе по витата стълба при врата на последния етаж в източното крило.
— Бутни я, Макс! — помоли тя и той отвори вратата със здравото си рамо. — Все забравям да помоля Слоун да я поправи.
Хвана го за ръката и го въведе в голяма кръгла стая, чиито стени почти изцяло бяха заети от високи сводести прозорци. Върху пода се виждаше тънък пласт прах, но някой бе метнал няколко пъстри възглавници върху широкия като кушетка перваз на единия от прозорците. До него имаше старовремски лампион от цветно стъкло.
— Сигурно навремето тя е имала тук красиви вещи — започна Лайла. — За да й правят компания. Обичала е да идва тук, за да бъде сама и да мисли.
— За кого говориш?
— За Бианка. Прабаба ми. Ела да видиш каква гледка! На Лайла й се искаше да сподели с него възхитата си и го притегли към прозореца. От него се виждаха само вода и скали. Макс очакваше да се почувства самотен. Ала изгледът бе невероятен и зашеметяващ. Когато той долепи длан до стъклото, Лайла го погледна изненадано. И тя го бе правила безброй пъти, сякаш се пресягаше към нещо, което е извън обсега й.
— Тъжно е — рече Макс, макар да бе смятал да каже, че е красиво, и се смръщи.
— Да, но понякога действа и успокояващо. Тук винаги се чувствам близо до Бианка.
Бианка! Името непрекъснато бумтеше в главата му.
— Леля Коко разказа ли ти вече историята?
— Не. И история ли има?
— Естествено — засмя се Лайла и го погледна изненадано. — Питах се коя ли версия ти е разправила, на Калхунови ли, или на пресата.
— Не ми е разказвала нищо — отвърна той и усети как пострадалото му слепоочие тупти лекичко.
След малко тя продължи:
— В една от последните нощи на лятото на 1913 година Бианка се хвърлила от този прозорец. Ала духът й още витае тук.
— Защо се е самоубила?
— Доста дълго е — рече Лайла и след като се настани на широкия перваз и подпря удобно брадичка върху коленете си, започна да му разказва за нещастната жена, хваната в навечерието на Първата световна война в капана на своя брак без любов.
Бианка се омъжила за Фъргюс Калхун, богат финансист, и му родила три деца. Докато карала лятото на остров Маунт Дезърт, се запознала с млад художник. От стар дневник, който намерили, Калхунови научили, че се е казвал Кристиан, но толкоз. Останалото било легенда, разказана на децата от бавачката, с която Бианка споделяла всичко.
Младият художник и нещастната жена се влюбили един в друг. Разкъсвана между дълга и сърцето си, Бианка дълго се двоумила и накрай взела мъчителното решение да напусне мъжа си. Взела някои свои лични вещи, известни като съкровището на Бианка, и ги скрила, за да са готови, когато тръгне. В багажа била и изумрудената огърлица, подарък от мъжа й по случай раждането на първородния й син, нейното второ дете — дядото на Лайла. Ала вместо да избяга със своя любим, Бианка се хвърлила от прозореца на кулата. И до ден-днешен никой не знаел къде са изумрудите.
— Научихме историята едва преди няколко месеца — допълни Лайла. — Макар че аз съм виждала изумрудите.
Макс бе като замаян. Притисна пръсти към слепоочието си, за да попритъпи болката.
— Наистина ли? Тя се усмихна.
— Видях ги насън. После по време на един сеанс…
— Аха, сеанс — промълви той изнемощяло и седна.
— Ами да, сеанс — засмя се Лайла и го помилва по дланта. — Правехме сеанс и Катрин получи видение. — Макс само изсумтя гърлено и тя отново прихна. — Жалко, че и ти не беше с нас. И така, Катрин видя по време на сеанса огърлицата и леля Коко реши, че е време да ни разкаже преданието за Калхунови. За да си наясно какво става днес, ще ти кажа, че Трент се влюби в Катрин и реши да не купува Замъка. Бяхме закъсали и бяхме принудени да продадем имението. Трент предложи да превърне западното крило в хотел с името „Сейнт Джеймс“. Нали я знаеш тази хотелска верига?
Ами да, зетят на Лайла притежаваше една от най-големите хотелски вериги в страната, помисли си Макс.
— Само по име.
— Та Трент нае Слоун за ремонта и той взе, че се влюби в Аманда. Накратко, нещата се подредиха чудесно. Успяхме да запазим къщата и в бъдеще ще печелим от нея. И двете ми сестри се влюбиха. — Най-неочаквано очите й помръкнаха. — Неприятното е, че историята с изумрудите се разчу и започнаха да ни досаждат обнадеждени, търсачи на съкровища и дори крадци. Само преди няколко седмици един негодник насмалко да убие Аманда, открадна и цял куп документи от семейния архив, който подреждахме, за да научим нещичко за изчезналата огърлица.