— Документи — повтори Макс и усети как на гърлото му засяда буца.
Спомни си всичко с такава сила, та имаше чувството, че вълните отново го блъскат о скалите. Калхунови, изумрудите, Бианка.
— Какво има, Макс? — Разтревожена, Лайла се наведе и долепи длан до челото му. — Пребледнял си като платно. Трябва да си починеш — реши тя. — Хайде да те заведа долу.
— Не, няма ми нищо — възрази той, после се изправи и тръгна нервно напред-назад из стаята.
Как да й каже? Как да й каже, след като тя му бе спасила живота и се беше грижила за него? А Макс я бе целунал! Калхунови бяха отворили дома си за него, без да се колебаят и да го питат нищо. Бяха му се доверили. Как сега да каже на Лайла, че макар и без да го иска, бе работил с хора, решили да я ограбят?
Но въпреки всичко бе длъжен да го стори.
— Лайла… — подхвана той и се обърна — тя го гледаше разтревожено и някак предпазливо. — Яхтата. Спомних си за яхтата.
На Лайла й олекна и тя се усмихна.
— Чудесно. Знаех си, че ще си спомниш, ако престанеш да се безпокоиш толкова много. Защо не седнеш, Макс? Така се мисли по-добре.
— Не — отказа рязко той и отново се вторачи в лицето й. — Яхтата… Човекът, който ме нае. Казва се Кофийлд. Елис Кофийлд.
Лайла разпери ръце.
— Е?
— Името не ти ли говори нещо?
— Не, защо?
Макс си помисли, че може би греши.
— Висок е към метър и осемдесет, облича се спретнато и изискано. Някъде към четирийсетте е. Тъмноруса коса, вече прошарена на слепоочията.
— Не познавам такъв човек. Макс въздъхна тежко.
— Намери ме преди около месец в университета „Корнел“ и ми предложи тази работа — да прегледам един семеен архив, да подредя, опиша и проуча документите в него. Предложи ми огромен хонорар, освен това каза, че мога да остана няколко седмици на яхтата, щял да покрие всички разноски и да ми осигури време, за да започна книгата.
— И тъй като не си малоумен, си приел предложението.
— Да, Лайла, ала тези документи… Квитанциите, разписките, писмата. Върху тях стоеше твоето име.
— Моето име ли?
— Да, името Калхун — потвърди той и пъхна ръце в джобовете си. — Наистина ли не разбираш? Наеха ме, цяла седмица работих на тази яхта, проучвах семейната ви история по документите, откраднати от вас.
Тя само го гледаше. Стори му се, че бе изминала цяла вечност, докато Лайла стане от перваза.
— Какво излиза, работил си за човека, който се опита да убие сестра ми!
— Да.
Тя не сваляше очи от него. Струваше му се, че се опитва да проникне в мислите му, но когато заговори, гласът й бе доста хладен.
— Защо ми го казваш чак сега?
Объркан, Макс прокара пръсти през косата си.
— Спомних си всичко едва сега, когато ми разказа за изумрудите.
— Виж ти!
— Не очаквам да ми повярваш — продължи той, забелязал ледените пламъчета в очите й. — Ала наистина бях забравил всичко. Пък и когато приех предложението, изобщо не знаех за какво става дума.
Лайла продължи да го наблюдава вторачено — претегляше всяка негова дума, всяко негово движение и израз.
— Вижда ми се странно, че не си знаел за огърлицата и грабежа. Вестниците писаха за тях в продължение на няколко седмици. Трябва да живееш в пещера, за да не чуеш за това.
— Или в аудитория — прошепна Макс. Спомни си думите на Кофийлд, че е умен, но не особено досетлив, и сбърчи чело. — Ще ти кажа каквото знам и си тръгвам.
— Как така си тръгваш?
— Едва ли след всичко това искаш да остана.
Тя пак се взря в него — инстинктите й се бореха със здравия разум. Въздъхна тежко и вдигна ръка.
— Мен ако питаш, трябва незабавно да разкажеш всичко на цялото семейство. А после ще решим какво да правим.
Макс присъстваше за пръв път в живота си на семейна сбирка. Баща му беше деспот, който изобщо не се интересуваше от мнението на другите. При Калхунови бе по-различно. Събираха се около голямата махагонова маса в трапезарията и бяха толкова сплотени, че за първи път от мига, когато бе дошъл на себе си в стаята на горния етаж, той се почувства едва ли не натрапник. Започна да им разказва онова, което бе обяснил и на Лайла в кулата, а те го прекъсваха от време на време с въпроси.
— Толкова ли не провери какъв е този човек? — попита Трент. — Какво излиза, хванал си се на работа при някакъв тип, когото не си виждал никога и за когото не знаеш нищо!