— Не виждах причина да го проучвам. Все пак съм преподавател, а не предприемач — възрази предпазливо Макс.
— В такъв случай сигурно няма да възразиш, ако поразпитаме за теб — намеси се и Слоун.
Макс срещна спокойно очите му, изпълнени с подозрение.
— Не.
— Вече го направих — обади се Аманда, която барабанеше с пръсти по дървената маса. Всички извърнаха очи към нея. — Видя ми се логично да звънна на един-двама души.
— Без изобщо да се посъветваш с нас! — изсумтя Лайла.
— Момичета! — скастри ги Коко. — Не започвайте пак!
— Трябваше да ни попита. Не й е работа да разпитва за Макс! — тросна се ядно Лайла.
Четирите сестри започнаха да спорят разгорещено, да изтъкват доводи и да изказват мнения. Слоун реши да не се бърка. Трент притвори очи. Макс ги загледа вторачено. Обсъждаха него, караха се, подмятаха името му през масата като топче за пинг-понг.
— Извинявайте — каза накрая, ала никой не му обърна внимание. Опита повторно и си спечели първата усмивка на Слоун. — Дявол ви взел, няма ли да престанете! — подвикна раздразнено, както озаптяваше студентите, и това даде резултат.
Жените млъкнаха и го погледнаха.
— Слушай, всезнайко такъв — поде Катрин, но Макс я прекъсна.
— Не, ти слушай! Първо, защо ще ви казвам всичко от игла до конец, ако имам някакви користни подбуди. И понеже искате да изясните що за човек съм и с какво се занимавам, защо не престанете да се споглеждате и не се опитате да разберете?
— Защото обичаме да се споглеждаме — отвърна надуто Лайла. — И не обичаме да ни дават акъл.
— Прекалявате — намеси се отново Коко, възползвала се от кратката пауза. — И тъй като Аманда вече е проверила що за човек си, Макс, макар че е малко нелюбезно…
— Разумно е — възрази Аманда.
— Грубо е — поправи я Лайла.
Сигурно щяха да продължат да се карат, ако Сузана не бе вдигнала ръка.
— Станалото — станало. Нека чуем какво е научила Аманда.
— Както вече споменах — подхвана Аманда и стрелна с поглед Лайла, — звъннах на един-двама души. Ректорът на „Корнел“ се изказа много ласкаво за Макс. Доколкото си спомням, го описа с думите „блестящ“ и „отдаден на науката“. Смятан е за един от най-големите капацитети по американска история в страната. Дипломирал се е едва двайсетгодишен, на двайсет и пет вече е доктор на науките.
— Голям умник, няма що! — намеси се Лайла и се усмихна ведро, когато Макс се размърда на стола.
— Нашият доктор Куотърмейн — продължи Аманда — е от щата Индиана, не е женен и няма досие в полицията. Вече осем години преподава в университета „Корнел“, публикувал е доста статии, които са посрещнати добре. Последната е посветена на обществената и политическата обстановка в САЩ в навечерието на Първата световна война. В академичните кръгове е смятан за вундеркинд, сериозен, отговорен, с неограничени възможности. — Усетила, че Макс се притеснява, Аманда посмекчи тона си. — Извинявай, Макс, че съм разпитвала за теб, но не исках да излагам семейството на опасности.
— Всички ти се извиняваме, ала от два месеца имаме доста неприятности — усмихна се и Сузана.
— Разбирам ви — кимна той — нямаше намерение да им обяснява колко мрази да го наричат „вундеркинд“ — Ако научната ми биография ви вдъхва спокойствие, нямам нищо против.
— Има и още нещо — продължи Сузана. — Въпреки сведенията, които е събрала Аманда, и онова, което ни разказа ти, пак нямаме обяснение какво си правил в морето онази вечер, когато те намери Лайла.
Всички зачакаха, а Макс се опита да се съсредоточи. Сега вече му бе лесно да се върне назад в спомените си, толкова лесно, както да разкаже за битката при Бул Рън или за администрацията на Удроу Уилсън.
— Подреждах архива. Задаваше се буря, морето беше бурно. Мъчеше ме морска болест, явно не ставам за мореплавател. Реших да изляза на палубата, за да се поосвежа, и без да искам, чух един разговор между Кофийлд и капитан Хокинс. — Разказа им най-подробно какво бе научил от този разговор и как си бе дал сметка в какво го бяха въвлекли. — Бях объркан, не знаех какво да правя. Хрумна ми налудничавата мисъл да взема документите, да сляза от яхтата и да отида в полицията, което при тези обстоятелства бе, разбира се, неосъществимо. Но онези типове бездруго ме спипаха. Кофийлд беше въоръжен, този път обаче бурята бе на моя страна. Излязох на палубата и рискувах — хвърлих се в морето.
— Скочил си въпреки бурята? — попита Лайла.
— Е, не беше много умно от моя страна.
— Не, проявил си смелост — поправи го тя.
— Кофийлд бе насочил пистолета си към мен, така че едва ли става дума за смелост — поясни Макс и намръщен прокара длан по превръзката върху слепоочието си.