Гледах го как стои между мен и моя образ, който е нарисувал, и съзнавах, че е прав.
Затова и си тръгнах, за да се върна вкъщи, за да завържа панделка в косицата на Колин, да поиграя на топка с Итън, да избърша сълзите на Шон, който си ожули коляното. За да вечерям в потискаща учтивост със своя съпруг, който ми става все по-чужд.
Кристиан бе прав, това е истина, за която трябва да прогледна. Скоро ще дойде време, когато вече няма да съм в състояние да живея и в двата свята и ще съм принудена да избера един от тях, само един.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Хрумна ми великолепна идея — обяви Коко. Подобно на кораб, поел с пълна пара към открито море, тя нахълта в кухнята, където закусваха Лайла, Макс, Сузана и децата й.
— Браво на теб! — извика Лайла, както похапваше шоколадов сладолед. — Всеки, който е способен да мисли в този час на деня, заслужава медал.
Коко огледа грижовно като квачка саксиите с билки върху перваза на прозореца.
— И аз се чудя как не съм се сетила досега. Наистина е толкова… — подхвана пак Коко, но не успя да се доизкаже.
— Алекс ме рита под масата.
— Не ритай сестра си, Алекс — укори го меко Сузана. — А ти, Джени, не ни прекъсвай.
— Ама аз не съм я ритал — възропта момченцето. По брадичката му течеше струйка мляко. — Тя нарочно си слага коляното пред крака ми.
— Не е вярно, мърльо такъв!
— Вярно е, гаднярко.
— Престанете и двамата — схока ги вече по-строго майка им.
След като децата се укротиха, Лайла облиза лъжичката и подкани леля си:
— Каква е чудесната ти идея, лельо Коко? По-възрастната жена си оправи косата, погледна се в стъклото на тостера и доволна от онова, което бе видяла, каза, грейнала:
— Ами за Макс. Наистина как не сме се сетили досега! Ала се тревожехме за здравето му, а и с този строеж в западното крило е малко сложно човек да си събере мислите. Има един млад строител, сутринта се разхождаше по терасата гол до кръста. Много разсейващо, нали?
Тя надзърна през прозореца на кухнята — за всеки случай.
— Жалко, че съм го изпуснала — каза Лайла и намигна на Макс. — Да не си видяла онова момче с дългата руса коса, прихваната с кожена връвчица?
— Не, този беше с тъмна къдрава коса и с мустаци. Трябва да отбележа, че има невероятно тяло. Сигурно защото по цял ден върти чука. Но шумът е много неприятен. Дано не те дразни, Макс.
— А, не — отвърна той — вече бе свикнал, че мисълта на Коко непрекъснато скача от тема на тема. — Ще пийнеш ли кафе?
— Колко си мил! На драго сърце — отвърна лелята и седна, а Макс отиде да й налее от кафето. — Направо са преобразили билярдната. Ала имат още много работа, докато завършат ремонта. Дума да няма, строителните материали, инструментите, дървеният материал много загрозяват къщата. Но си струва да потърпим още малко. — Пое чашата, която Макс й поднесе, и си сложи сметана и огромно количество захар в кафето. — Та докъде бях стигнала?
— До чудесната идея — припомни й Сузана и сложи ръка върху рамото на Алекс точно когато той понечи да хвърли по сестра си лъжица от овесената каша пред него.
— А, да — рече Коко и остави чашата с кафето още преди да бе отпила от него. — Хрумна им снощи, докато редях картите таро. Имам някои лични проблеми, които исках да реша, та рекох да видя какво казват картите и по онзи въпрос.
— По кой въпрос? — поиска да узнае Алекс.
— Въпрос за възрастни. На теб ще ти е скучен — намеси се Лайла и го погъделичка.
— Я намерете Фред — поръча Сузана на децата си и погледна часовника. — Ако искате да дойдете с мен, разполагате само с пет минути.
Алекс и Джени изскочиха като куршуми от стаята.
— Та стигнахме до картите таро, лельо Коко — подкани пак Лайла.
— Да. От тях научих, че в миналото е имало опасност, тя ще се повтори и в бъдещето. Неприятно, нали? — попита по-възрастната жена и погледна разтревожено двете си племенници. — Трябва да разчитате на помощта на другите, ако искате да се справите. Тази помощ ще дойде от две посоки. Първата е свързана с ума и мисленето, втората е физическа… И може да породи насилие. — Явно притеснена, Коко се свъси. — Не мога да кажа кой е физическият източник на помощта, въпреки че ако се вярва на картите, тя ще дойде от човек, когото познаваме. Помислих си, че сигурно от Слоун… Така де, той сякаш е излязъл от някой уестърн. Ала после се оказа, че греша. Сигурна съм, че не е той. Колкото до помощта, свързана с ума, тя, както вече сте се досетили, ще дойде, разбира се, от Макс.