— Дори и с цената на това, да ти пръснат мозъка?
Тя го погледна през рамо.
— Аз ще се тревожа за своя мозък, професоре. А ти се грижи за твоя.
— Не съм никакъв гений — изпелтечи той и най-неочаквано Лайла се усмихна.
Върху лицето му се четеше такова отчаяние, че тя забрави за гнева си.
— Благодарна съм ти за загрижеността, Макс, ала наистина е излишно да се безпокоиш. Защо не поседнеш на зида, ще ида да си взема нещата. Ей сега се връщам.
Остави го да си мърмори едва чуто. Макс искаше само да я предпази. Какво толкова бе направил? Държеше на нея. В края на краищата му бе спасила живота. Свъсен, приседна на зида. Около сградата бе същинско гъмжило от хора, някои влизаха, други излизаха. Пищяха деца, теглени, влачени или носени от родителите си към колите. Семейства се разхождаха, хванати за ръце, или четяха пътеводители. Омари, сварени заедно с черупките, бяха оставени да се сушат на слънцето.
Макс погледна китката си и с изненада видя, че има лек загар. Даде си сметка, че нещата се променят. Ето на, имаше слънчев загар. Не трябваше да спазва срокове, да гони график. Бе въвлечен в една загадка, при това с невероятно сексапилна жена.
— Леле, колко самодоволен изглеждаш! — възкликна Лайла и намести дръжката на дамската си чанта върху рамото.
Той я погледна и се усмихна.
— Така ли?
— Ами да, като котарак, захапал птичка.
Макс се изправи, прегърна я и я целуна право по устата. Вложи в тази целувка всичките си нови смайващи чувства. А колкото до Лайла, тя усещаше, че той е обзет по-скоро от щастие, отколкото от сласт. Беше объркана. Или май не можеше да мисли трезво, защото устните му се плъзгаха толкова сладостно върху нейните? Не бе в състояние да му устои. Вече бе забравила какво я бе подразнило преди малко. Сега знаеше само, че бе приказно, направо божествено да стои с него на слънчевия вътрешен двор и да усеща как сърцето му тупти до нейното.
Макс откъсна устни, а Лайла отвори бавно очи и въздъхна блажено. Той й се усмихваше и при вида на щастливото му изражение тя също се засмя. Не знаеше какво да прави с нежността, която й вдъхваше, и го помилва по бузата.
— Не че се оплаквам — подхвана Лайла, — но за какво ме целуна?
— Просто ми се прииска.
— Чудесна първа стъпка.
Засмян, Макс я прегърна през раменете и двамата се запътиха към паркинга.
— Не съм вкусвал по-сексапилна уста от твоята.
Не забеляза как очите й помръкват. Ала дори и да го бе забелязал, тя нямаше да може да обясни причината. Станеше ли дума за секс, Лайла неизменно се опитваше да се отърси от разочарованието. Мъжете най-често я възприемаха точно така, но тя не виждаше защо да се разстройва заради това тъкмо сега, когато й бе толкова приятно.
— Радвам се, че си останал доволен — каза весело. — Защо не караш ти?
— Добре, ала първо искам да ти покажа нещо. — Намести се на шофьорското място и извади кафяв плик. — Прегледах в библиотеката доста книги. В историите и биографиите твоето семейство се споменава често. Мисля, че открих нещо, което ще те заинтересува.
— Браво на теб! — похвали го Лайла и се протегна — много й се искаше да си подремне.
— Направих копие на една снимка на Бианка.
— Снимка ли? — ахна тя. — Наистина ли? След като починала, Фъргюс унищожил всички нейни снимки и аз не съм я виждала никога.
— А, не, виждала си я! — Той извади от плика копието и й го показа. — Всеки път, когато се гледаш в огледалото.
Лайла не каза нищо, само се вторачи в некачественото копие и вдигна ръка към лицето си. Същата брадичка, същата уста, нос, очи. Запита се дали тъкмо заради това не усеща такава силна връзка с Бианка и почувства, че се просълзява.
— Била е хубава — каза тихо Макс.
— И толкова млада — прошепна като въздишка тя. — Умряла е по-млада от мен сега. На тази снимка вече е била влюбена. Личи й по очите.
— С изумрудите е.
— Да, виждам. — И Лайла като него прокара пръст по огърлицата. — Сигурно й е било много тежко, била е обвързана с един мъж, а е обичала друг. И тези изумруди… Символ на властта на съпруга й върху нея, напомняне за децата й.
— Така ли ги възприемаш — като символ?
— Да. Според мен чувствата й към изумрудите са били ужасно силни. В противен случай едва ли е щяла да ги скрие. — Тя пъхна снимката обратно в плика. — Днес си свършил добра работа, професоре!
— Това е само началото!
Лайла го погледна и преплете пръсти с неговите.
— Обичам всички начала. В тях са заложени безброй възможности. Хайде да идем вкъщи и да покажем снимката на всички! Преди това обаче ще спрем на едно-две места.