Ала все пак беше доволна, че той бе изникнал в живота й. И тя не знаеше защо. Никога не бе смятала, че умните, срамежливи мъже са нейният тип. Обичаше мъжете просто защото бяха мъже. Това вероятно бе последица от факта, че почти цял живот беше живяла в женско обкръжение. Но когато се срещаше с някого, обикновено очакваше да се забавлява и да си прекара добре. Да бъде с човек, с когото да танцува и да се залива от смях. Открай време си мечтаеше да се влюби в някой безгрижен весел мъж, с когото да заживее безгрижно и весело.
Строгите университетски преподаватели с техните старомодни представи за кавалерството и сериозни умове не отговаряха на изискванията й.
И въпреки това Макс бе толкова мил и симпатичен. А когато я целуваше, Лайла не усещаше нищо умозрително и трезво в милувките му.
Тя се усмихна и пак се запита какво да прави с доктор Максуел Куотърмейн.
— Здрасти! Знаех си, че ще те намеря тук — рече Катрин, след като надзърна през вратата.
— Явно ставам предсказуема. — Доволна, че вече не бе сама, Лайла подви нозе върху канапето до прозореца, за да направи място на сестра си. — Как сте, госпожо Сейнт Джеймс?
— Почти приключих с онзи проклет автомобил — въздъхна Катрин и се намести до сестра си. — Освен това днес си скъсах нервите с електрическата система на друга кола, имах и два реглажа. — Бе уморена, нещо, което й се случваше рядко, затова затвори очи и реши да си легне рано. — Пък и цялата тази дандания вкъщи. Божичко, да се сблъскаш с един от онези типове, които полицията издирва!
— Проклятието и благословията на малките градчета.
— Поразходих се, преди да се прибера — каза Катрин и разкърши рамене. — Ходих до Хълс Коув.
— Не бива да се мотаеш сама.
— Само погледах — подметка нехайно сестра й. — Ала не видях нищо. Храбрите ни мъже отидоха също да поогледат.
Лайла усети как най-неочаквано я пронизва тревога.
— И Макс ли е с тях?
Катрин се прозина и отвори очи.
— Ами да. Ето че си имаме трима мускетари, които да бдят над нас. Има ли нещо по досадно от мъже, които смятат, че жените не стават за нищо?
— Да — зъб, който те боли — отвърна разсеяно Лайла, който бе доста притеснена, макар и да не искаше да си признае. — Мислех, че Макс ще се ограничи с проучването в библиотеката.
— Е, сега вече е едно от момчетата. Не се безпокой, скъпа. Ще се оправят.
— За Бога, той е преподавател по история. Ами ако загазят?
— Макс е по-издръжлив, отколкото изглежда.
— Откъде знаеш?
Притеснена, Лайла стана и започна да кръстосва из стаята. Катрин бе изненадана, че вижда сестра си толкова нервна, и вдигна вежда.
— Ами знам, защото е скочил от яхтата в бурното море и почти се е добрал до брега, въпреки че онзи е стрелял по него и куршумът го е одраскал. И само след ден отново беше на крака, макар и да не изглеждаше много добре. В уж спокойните му очи се долавя нещо волево. Симпатичен ми е.
Лайла разкърши притеснено рамене.
— Той е симпатичен на всички.
— След онова, което Аманда научи за него — че бил едва ли не дете чудо, човек очаква да е някакъв надут сухар. А той не е такъв. Симпатяга е. Леля Коко е готова едва ли не да го осинови.
— Да, симпатяга е — съгласи се Лайла и отново седна.
— И не искам да си изпати заради криворазбраната си благодарност.
Катрин се наведе и се взря в очите й. Видя, че сестра й е притеснена не на шега, и се усмихна.
— Знам, ти си мистичката тук, но май долавям някакви вибрации. Това с Макс сериозно ли е?
— В какъв смисъл сериозно? — попита Лайла, съвсем изнервена от тази дума. — Разбира се, че не. Просто го харесвам и се чувствам донякъде отговорна за него. — А когато ме целува, направо се разтапям, помисли си тя, ала се въздържа да го сподели с Катрин. — Приятно ми е с него — добави бавно и се намръщи.
— Много е хубав.
— Виж я ти нея! Бива ли да говориш така! Вече си омъжена.
— Но не съм сляпа. Има нещо неотразимо в умния му, романтичен и начетен поглед. Нали?
Лайла се облегна. Сега вече в очите й проблеснаха весели пламъчета и тя се усмихна.
— Да не чиракуваш за сватовница при леля Коко?
— А, просто питам. Толкова съм щастлива, че искам на всички да им е хубаво.
— И аз съм щастлива — каза Лайла и дълго се протяга. — Твърде ленива съм, за да не съм щастлива.
— Да ти кажа, и мен напоследък нещо ме мързи. Имам чувството, че мога да спя цяла седмица. Ще ида да си легна, и бездруго Трент го няма, нали отиде да се прави на Шерлок Холмс.