Крайниците й натежаха, главата й се замая. Мъчеше се като него да държи очите си отворени, те обаче се затваряха сами. Най-сладостната от всички болки я прониза, когато Макс лекичко захапа разтворените й устни. Думите, които и двамата нашепваха, без да ги разбират, се сляха.
Тревата под тях шумолеше. Той си помисли колко съвършено бе хладното й свежо ухание. Плъзна пръсти по гърдата й, а Лайла се чу как стене тихичко в знак на съгласие.
Макс си помисли, че тя бе невероятно съвършена. Приличаше на фантазия, родена в самотна нощ. Дълги изваяни крайници, свилена кожа, жадни щедри устни. Дори само физическата наслада, която му доставяше Лайла, приличаше на опиат, от който той се чувстваше зашеметен.
Нашепвайки името й, плъзна устни по врата й. Пулсът й бумтеше лудешки. Отново долепи устни до нейните, за да се потопи в онзи въртоп, който сякаш делеше ада от рая.
Тя имаше чувството, че се рее на педя над хладната трева. Тялото й бе безтегловно като въздух, леко като вода. И точно тогава я обхвана онова странно усещане. Бе като тътнещ порой, като вихрен вятър, пронизал я до кости. Подире му идеше болката, остра, сладка и вцепеняваща. Лайла се напрегна цялата и извика, сякаш се съпротивляваше.
Страстта му надали щеше да се изпари по-бързо, ако тя го бе ударила. Макс се дръпна рязко и видя, че Лайла го гледа с широко отворени очи, пълни със страх и объркване. Възмутен от постъпката си, той застана на колене. Усети, че трепери. Трепереше и тя. То оставаше да не трепери! Беше се държал като маниак, бе я повалил и й се бе нахвърлил.
И за жалост искаше да го направи отново.
— Лайла… — пророни с дрезгав шепот и се опита да се покашля.
Тя не помръдна. Не вдигна очи към него. Искаше му се да я помилва по бузата, да я притегли и да я притисне до себе си, ала се страхуваше да я докосне отново.
— Извинявай. Беше толкова красива. Не знаех какво правя.
Лайла изчака да си възвърне толкова присъщите й уравновесеност и спокойствие. Но от тях нямаше и следа.
— Така, значи, не си знаел какво правиш!
— Аз…
Какво ли очакваше тя да й каже? Той и бездруго вече се чувстваше изверг.
— Ти си невероятно сексапилна жена — изрече предпазливо. — Ала това не ме оправдава. Извинявам се за случилото се.
И какво се бе случило? Лайла се опасяваше, че се бе влюбила в него, а от любовта болеше.
— Ти ме желаеш физически.
Макс се покашля. Не, думата не бе „желае“, той направо умираше за нея. Оправи робата й нежно, сякаш пред него стоеше дете.
— Всеки мъж ще те пожелае — рече накрая с изопнати до скъсване нерви.
И таз добра, всеки мъж, помисли си тя и разочарована, затвори очи. Копнееше не за който и да е мъж, а за един-единствен.
— Не се притеснявай, Макс — рече прекалено бодро и седна. — Не е станало нищо страшно. Просто се привличаме физически. Случва се непрекъснато.
— Да, но… — подхвана той и млъкна насред изречението.
Не и на мен, каза си. Вероятно на нея й бе по-лесно. Лайла бе толкова пряма и непринудена. В живота й сигурно е имало десетки мъже. Десетки, повтори си Макс наум и усети как го жегват ревност и гняв.
— И какво предлагаш да правим?
— Да правим ли? — повтори тя с неестествена усмивка, ала той дори не я погледна. — Не е нужно да правим нищо. Ще ни мине като настинка.
Макс най-сетне вдигна очи към нея — в тях проблесна нещо опасно.
— Не, няма да мине. Най-малкото при мен. Искам те. Жена като теб би трябвало да знае колко силно е желанието ми.
При тези думи Лайла се зарадва, но и я заболя.
— Жена като мен — повтори тя тихо. — Точно там е въпросът, нали, професоре?
— Какъв въпрос? — попита той, ала Лайла вече бе скочила на крака.
— Жена като мен, която обича мъжете и е много щедра с тях.
— Нямах предвид това.
— Която се въргаля разсъблечена с тях по тревата. Е, сигурно го смяташ за доста бохемско, доктор Куотърмейн, но както гледам, и ти нямаш нищо против да се повъргаляш… с жена като мен.
— За Бога, Лайла…
Озадачен, Макс също се изправи.
— На твое място не бих се извинявала отново. Излишно е. — Тя отметна обидено коса. — Най-малкото с жени като мен. Така, де, в края на краищата се хванах на въдицата ти, нали?
Той махна безпомощно с ръка, забелязал сълзи в очите й.
— Нямах представа…
— Хайде, не започвай пак! Доколкото виждам, си наясно само с онова, което искаш ти — каза ядно Лайла и преглътна сълзите. — Така да бъде, професоре, ще взема под внимание желанията ти и ще те известя за решението си.
Съвсем объркан, Макс загледа как тя запретва полите на робата и хуква нагоре по стълбите. След миг вратата на стаята й към терасата се затръшна шумно.