Но ето че пак я пронизваше болка. И колкото и силни да бяха страстта и желанието й, те не можеха да я изместят.
Ядосан и на двамата, Макс откъсна устни от нейните, ала продължи да я държи за раменете.
— Това ли искаш? — попита гневно. — Да забравя благоприличието? Да ти кажа ли какво чувствам? Всеки път, когато си наблизо, ми иде да те прегърна. Да те притисна и да те отнеса някъде, където да те любя, докато забравиш за всички останали, които си познавала.
— Защо тогава не го направиш?
— Защото държа на теб! И те уважавам. И не искам да съм просто поредният мъж в леглото ти.
Гневът в очите й бе изместен от уязвимост, по-трогателна и от сълзите.
— Няма да бъдеш — зарече се тя и вдигна ръка към лицето му. — За мен, Макс, ти си първият. Никога не е имало друг като теб. — Той не каза нищо и, забелязала съмнението в очите му, Лайла свали длан от бузата му.
— Не ми вярваш.
— Откакто те познавам, ми е трудно да мисля трезво — отвърна Макс. Изведнъж усети, че още я стиска за раменете, и отпусна ръце. — Като зашеметен съм.
Лайла сведе очи. Даде си сметка, че е била на косъм от това, да му се обясни, да излее душата си. Да се унизи, да притесни и него. Щом отношенията им щяха да бъдат чисто физически, трябваше да намери сили и да го приеме.
— В такъв случай да оставим нещата такива, каквито са — рече Лайла и успя все пак да се усмихне. — И без това се взимаме прекалено насериозно. — За да й поолекне, го целуна лекичко. — Е, приятели ли сме?
Той въздъхна тежко.
— Разбира се.
— Хайде да се прибираме, Макс — подкани го тя и плъзна длан в неговата. — Доспа ми се.
След един час той седеше на слънчевата тераса пред своята стая и толкова бе погълнат от мислите си за Лайла, че съвсем бе забравил за бележника върху коленете си. Не разбираше що за човек бе тя — имаше чувството, че и десет години да си блъска главата, пак нямаше да я разбере. Но наистина държеше на нея и сега наред с другите чувства към нея изпитваше и страх. Какво можеше да предложи той, университетският преподавател средна ръка, на тази невероятна, екзотична жена със свободен дух, която ухаеше на секс така, както другите жени ухаеха на парфюм?
С нея не се чувстваше спокоен и ту пелтечеше като някакъв влюбен гимназист, ту я сграбчваше като неандерталец. Май бе хубаво да не забравя, че разбира повече от книги, отколкото от жени.
Как да й каже, че я желае толкова силно, та е като зашеметен? Че е ужасен при мисълта как може да се остави на инстинктите си и после никога да не успее да се освободи от нея. За Лайла това щеше да е поредният летен флирт, за него — събитие, което щеше да преобрази живота му.
Смешното бе, че се влюбваше в нея. А в живота й нямаше място за него и Макс се надяваше да овладее овреме чувствата си, докато не го бяха тласнали твърде далеч. След няколко седмици щеше да се върне към обичайния си подреден живот. Искаше точно това. И не биваше да допуска друго. С него щеше да бъде свършено, ако се оставеше тази жена да го преследва.
— Макс! — извика Трент и спря — връщаше се от западното крило. — Прекъсвам ли те?
— Не — отвърна Макс и погледна празния лист върху коленете си. — Не правя нищо.
— А на мен ми се стори, че се опитваш да решиш някакъв изключително труден проблем. За огърлицата ли?
— Не — рече Макс и примижа срещу слънцето. — Мисля си за жените.
— Дано имаш късмет — пожела му Трент и вдигна вежда. — Особено ако е някоя от жените в семейство Калхун.
— Лайла — призна си Макс и прокара уморено длани по лицето си. — Колкото повече си мисля за нея, толкова по-малко я разбирам.
— Какво по-добро начало на една връзка! — възкликна Трент и приседна. — Прекрасна жена.
— По-скоро бих я нарекъл непостоянна.
— Красива.
— Опитай се да й го кажеш! Ще те изяде с парцалите. — Заинтригуван, Макс се взря в Трент. — Катрин заплашва ли, че ще те удари, когато й казваш, че е хубава?
— Засега не.
— Рекох си, че може би е семейна черта — отбеляза Макс и започва да почуква с молива по бележника. — Не разбирам много от жени.
— В такъв случай ще ти кажа каквото знам. — Трент разкърши пръста и се облегна. — Те са отчайващи, вълнуващи, озадачаващи, прелестни и вбесяващи — изброи той и вдигна ръка да поздрави Слоун, който също дойде при тях.
— Почивате ли? — попита той и понеже също нямаше нищо против да си почине, извади пура.
— Обсъждаме жените — уведоми го Трент. — Вероятно и ти ще добавиш нещо към краткото ми експозе.