— Вироглави като магарета, подли като улични котки и ужасно забавни — заяви Слоун и след като запали пурата, вдъхна с наслада от дима. — Май си падаш по Лайла, а?
— Ами…
— Не увъртай — ухили се Слоун. — Ние сме ти приятели.
Макс не бе свикнал да говори за жени, още по-малко за чувствата си.
— Трудно е да не я харесваш.
Слоун прихна в гръмогласен смях и намигна на Трент.
— Да наистина, трябва да си мъртвец, за да не я харесваш. Та какъв е проблемът?
— Видял съм се в чудо с Лайла.
— Познато ми е — усмихна се Трент. — А какво искаш от нея?
Макс го изгледа и той също прихна.
— По-важното е дали тя проявява интерес към него — отбеляза Слоун и изтръска самоуверено пепелта от пурата.
Макс се покашля.
— Ами дава признаци, че и тя… С една дума, днес се разходихме до скалите и тя… такова.
— Какво? — подкани Трент.
— Накратко, вече съм хлътнал здравата.
— В това няма нищо лошо, важното е да не губиш самообладание — намигна му Слоун и впери очи във връхчето на пурата. — Ала тежко ти, ако Лайла страда, тогава ще си имаш работа с мен — закани се той и пак захапа пурата. — Обичам си я.
Макс го изгледа, после отметна глава и се засмя.
— Да, с нея явно няма начин да победя. Май най-после го проумях.
— Това е само първата крачка — отбеляза Трент. — Тъй като сме сами, без дамите, искам да ви кажа, че най-после се добрах до някаква информация за онзи тип Хокинс. Пълното му име е Джаспър Хокинс, черноборсаджия и измамник от Маями. Известен е като съучастник на нашия стар познайник Ливингстън.
— Добре пипаш — прошепна Слоун и угаси пурата.
— Както личи, Ливингстън и Кофийлд са едно и също лице. Засега няма никакви следи от яхтата.
— Според мен са я покрили — отбеляза Макс. — Дори и да са решили, че съм се удавил, са отсъдили, че рано или късно морето ще изхвърли трупа ми и той ще бъде идентифициран. Полицията ще започне разследване и така нататък.
— И са скрили яхтата — съгласи се Трент.
— Но това е временно затишие — разпери ръце Макс. — Няма да се откажат толкова лесно, сигурен съм. Кофийлд, или както там се казва, направо се е вманиачил за тази огърлица. Може и да е сменил тактиката, ала няма да се предаде.
— Ние също — пророни Трент. Тримата мъже се спогледаха. — Ако огърлицата е в къщата, ще я намерим. А ако този тарикат… — Той обаче не се доизказа, защото видя, че жена му излиза от вратата в другия край на терасата и хуква към тях. — Катрин! — Трент се изправи бързо и тръгна към нея. — Какво има? Защо си вкъщи?
— Няма нищо. Нищо — каза тя и разперила ръце, го прегърна. — Обичам те.
— И аз те обичам — отвърна той и след като се отдръпна, се взря в лицето й. Страните й бяха поруменели, очите й блестяха. — Новината явно е добра.
Отмести косата й назад и я пипна по челото. Знаеше, че от една седмица Катрин се чувства отпаднала.
— Най-добрата! — възкликна тя и погледна към Слоун и Макс. — Извинете ни.
Хвана Трент за ръката и го затегли към тяхната стая, за да останат сами и да му съобщи. Но още преди да бяха стигнали терасата, не издържа и рече:
— Не, изгарям от нетърпение да ти кажа. Щом излязоха резултатите, съм карала като обезумяла към къщи.
— Какви резултати? Изследвания ли си си правила? Да не си болна?
— Бременна съм — прошепна тя и притаила дъх, зачака реакцията му.
— Бременна ли? — ахна Трент и погледна плоския й корем, после отново лицето й. — Бебе? Ще си имаме бебе?
Катрин още не бе успяла да кимне, когато той я грабна и я завъртя.
— Какво ги прихваща? — учуди се Слоун.
— Ей, мъже! — извика Лайла зад Макс, беше излязла от друга стая. — Какво стоите като вкаменени? — Въздъхна, отпусна длан върху рамото на Макс и загледа насълзена сестра си и Трент. — Глупчовци такива, ще си имаме бебе.
— Ама наистина ли! — възкликна Слоун и изтича да потупа Трент по гърба и да целуне Катрин.
Усетил дъха на Лайла зад себе си, Макс се изправи.
— Добре ли си?
— Разбира се. — Тя изтри сълзата върху миглите си, ала въпреки това по страната й се търкулна друга. — Милата ми сестричка! — заповтаря Лайла и пое носната кърпа, подадена й от Макс. Избърса очите и носа си и въздъхна. — Ще я задържа, нали може? Предстои ни доста да си поплачем, когато идем при другите в къщата и им съобщим новината.
— Задръж я, разбира се — съгласи се той и понеже не бе сигурен в себе си, пъхна ръце в джобовете.
— Я да видим дали в хладилника има шампанско!
— По-добре да остана тук, за да не ви преча. Лайла поклати глава и го сграбчи за ръката.
— Я не се занасяй! Дори и да не ти харесва, драги ми професоре, вече си част от семейството.