Изпука с пръсти и обърна гръб на приказната гледка.
— Сигурно ще киснем тук няколко седмици.
— Научи се да се наслаждаваш на изгледа. И да се чувстваш добре в затворени помещения — отбеляза Кофийлд.
Дразнеше се от припряността на Хокинс, ала волю-неволю бе принуден да го търпи. Засега той му трябваше. А след като намереха изумрудите… Е, тогава вече щеше да е по-различно.
— Лично аз предпочитам къщата пред яхтата, когато става дума за дълги периоди от време. А и не бе никак лесно и евтино да намеря подходяща вила в другия край на залива.
— Това е друго — отвърна Хокинс и извади цигара. — Здравата се охарчихме заради някаква си купчина стари листчета.
— Уверявам те, ще си покрием разходите стократно, веднъж да се доберем до изумрудите.
— Ако те изобщо съществуват.
— Съществуват, и още как! — кимна Кофийлд и махна подразнено с ръка, за да разсее цигарения дим. — Съществуват, разбира се. До края на лятото ще бъдат в ръцете ми. — Той вдигна длани, старателно поддържани, бели, издаващи интелект, сякаш си представяше как зелените камъни блещукат върху тях. — Изумрудите ще бъдат мои.
— Наши — поправи го Хокинс. Кофийлд вдигна очи и се засмя.
— Да, де, наши.
— След вечеря Макс отново се върна към списъците.
Каза си, че трябва да прояви отговорност и да свърши каквото се очаква от него. Всъщност искаше малко да се откъсне от Лайла. Изобщо не се заблуждаваше, че изпитва към нея само желание, онази първична биологическа реакция, която могат да отприщят и лице върху екрана на телевизора или глас по радиото.
Отношението му към нея не бе еднозначно и той не можеше да превъзмогне толкова лесно чувствата си към нея, които от ден на ден ставаха все по-заплетени, по-неуравновесени и неуправляеми. Беше му трудно да се пребори с желанието, обхващащо го още щом я зърнеше, а напоследък към него се прибавяха и мечти — нереалистични, глупашки и невъзможни.
Изобщо не се бе замислял дали някога няма да се влюби, и през ум не му бе минавало да се жени и да има семейство. Работата му бе предостатъчна, тя запълваше чудесно всички празноти. Обичаше жените и макар да не бе донжуанът на университета „Корнел“, бе имал няколко приятни връзки. Но въпреки това никога не бе усещал изгаряща потребност да хукне към олтара и да се запретне да строи дом.
Ергенлъкът го удовлетворяваше напълно и замислеше ли се за бъдещето, Макс си казваше, че сигурно ще стане някой сухар, ще пропуши лула и ще си вземе хубаво куче, което да му прави компания.
Бе човек със скромни изисквания и живееше спокойно. Поне доскоро. Смяташе да помогне на Калхунови да намерят изумрудите и после да се върне отново към този спокоен живот. При това сам. Безспорно нещата никога вече нямаше да бъдат същите, ала той бе сигурен, че още преди да бяха задухали зимните хали, Лайла щеше да е забравила недодялания университетски преподавател.
Смяташе, че колкото по-бързо приключи с работата, с която се бе нагърбил по молба на Калхунови, толкова по-лесно щеше да му бъде да си тръгне. Събра листовете и реши, че е време да направи следващата стъпка към завършека на най-невероятното лято през своя живот.
Намери Аманда в нейната стая — тя също съставяше списъци, но за сватбата си, насрочена за след три седмици.
— Извинявай, че те прекъсвам.
— Няма нищо — отвърна Аманда, а после намести очилата и се усмихна. — Всичко вече е под контрол освен нервите ми. — Събра листовете на тесте и ги отмести върху наклонения плот на писалището. — Лично аз предпочитах да избягаме и да се венчаем тайно, ала леля Коко щеше да ме убие.
— Сигурно за една сватба е нужна доста голяма организация.
— Все едно разработваш широкомащабна офанзива. Или участваш в цирк — съгласи се Аманда през смях. — Трябва да мислиш за какво ли не, дори за фотографите, които ще направят цветните снимки, и за подредбата на цветята. Но вече натрупах опит. Организирах сватбата на Катрин, би трябвало да се справя и с моята. Само дето… — Тя свали очилата и започна да си играе с тях. — Цялата тази дандания ме плаши до смърт. Само за това мисля. Я ми кажи, Макс, за какво си мислиш ти, може би ще се поразсея.
— Работя върху този списък. Не знам доколко е пълен — добави той и сложи листа пред Аманда. — Имената на всички слуги, за които успях да открия някакви сведения и които са работили тук през лятото, когато е починала Бианка.