Лайла продължи да обяснява и да отговаря неуморно на въпросите и след като групата се отдалечи по пътеката от езерото с прилична на стъкло вода. Дори се вживя в ролята на грижовна майка — гушна едно невръстно дете и му показа семейство черни патици.
След края на обиколката посетителите можеха да се върнат по кръглата пътека при езерото или да отидат при колите си.
— Госпожице Калхун!
Тя се обърна. Бе забелязала мъжа с брадата в групата, макар че по време на екскурзията той не бе задал нито един въпрос. Долови в гласа му лек южняшки акцент.
— Да!
— Исках да ви кажа, че разказът ви бе изключително интересен. Аз съм гимназиален учител по география и всяко лято посещавам някой от националните паркове и резервати. Наистина сте един от най-добрите екскурзоводи, които съм срещал.
— Благодаря — отвърна Лайла, ала не протегна ръка, макар че за нея бе естествено да се ръкува с посетителите на парка. Не познаваше този наглед любезен човек, но нещо в него я смути. — На всяка цена се отбийте и в централната сграда, там има музей. Приятно прекарване!
Мъжът я хвана за ръката. Направи го нехайно, без да нахалства, ала тя се подразни много.
— Надявах се, ако имате малко време, да ми обясните някои неща. Имам навика през есента, в началото на новата учебна година да разказвам на учениците най-подробно за парковете, в които съм бил. Повечето от тях нямат възможност да посетят резерватите.
Лайла се опита да се отърси от неприязънта си. Напомни си, че това й е работата, пък и обичаше да разговаря с хора, които проявяват искрен интерес.
— С удоволствие ще отговоря на всичките ви въпроси.
— Ще ви бъда много благодарен — възкликна мъжът и извади бележник, за да си записва.
Тя се поотпусна и започна да му обяснява по-подробно, отколкото обикновено на групите.
— Бяхте много мила. Нали няма да ми откажете да ви почерпя кафе и сандвич?
— Не е нужно.
— За мен ще бъде удоволствие.
— Благодаря ви, но имам работа.
Той продължи да се усмихва.
— Жалко. Обаче ще остана още няколко седмици в къмпинга на парка. Може би някой друг път. Сигурно ще ви прозвучи странно, ала съм готов да се закълна, че ви познавам отнякъде. Били ли сте някога в Роли?
Този човек й се струваше все по-съмнителен и Лайла искаше час по-скоро да се отърве от него.
— Не, не съм.
— Наистина странно — знаеше си той своето, сетне заклати озадачено глава. — Струвате ми се толкова позната. Е, още веднъж благодаря. Време е да си тръгвам. — Мъжът се обърна, после обаче най-неочаквано спря. — Сетих се! Вестниците. Точно така, виждал съм снимката ви във вестниците. Вие сте жената с изумрудите.
— А, не, опасявам се, че съм жената без изумрудите.
— Ама че история! Преди месец-два я прочетох в Роли… Да ви призная, доста съм пристрастен към жълтите вестници. Сигурно защото живея сам и непрекъснато чета ученически съчинения — добави мъжът и се усмихна смутено, с което сигурно щеше да я плени, ако шестото й чувство не й подсказваше да е нащрек. — Вие, Калхунови, вероятно не можете да се отървете от натрапници — добави той, после се люшна на пети и се засмя. — Дано чувството ви за хумор не ви изневерява. Дума да няма, неприятно е, затова пък хора като мен имат с какво да си убиват времето. Изчезнали изумруди, крадци на скъпоценни камъни.
— Карти със заровени съкровища.
— И карта ли има? — ахна мъжът с метални нотки в гласа. — Не бях чувал.
— Има, естествено, можете да си ги набавите в селището — потвърди тя, после бръкна в джоба си и извади най-новото творение на иманярите. — Вече си правя колекция от тях. Доста хора се охарчват здравата колкото да разберат със закъснение, че на мястото, отбелязано с кръстче, не е заровено никакво съкровище.
— Какво да се прави, свободно предприемачество! — отбеляза мъжът, като се опитваше да запази самообладание.
— Да, де! Вземете я за спомен — рече Лайла и му подаде картата, като внимаваше да не се допира до пръстите му. — На вашите ученици определено ще им хареса.
— И още как! — възкликна той и за да печели време, сгъна бавно и старателно листчето, после го пъхна в джоба си. — Наистина много интересно. Дали наистина да не пием някой път кафе, тъкмо ще науча от първоизточника всички подробности около това заровено съкровище.
— Мен ако питате, няма нищо интересно. По-скоро е досадно. Приятно прекарване в парка!
Той знаеше, че няма да е безопасно да настоява да поговорят още малко, и я изпроводи с поглед. Направи му впечатление, че тя има хубаво тяло. Дано не се наложеше да го обезобрази.
— Закъсня! — извика Макс от пътеката още преди Лайла да бе дошла при него.