— Днес явно ми върви на даскали — засмя се тя и го целуна. — Задържа ме един южняк, бил учител по география и настоя да му разкажа по-подробно за флората.
— Дано е бил дебел и плешив.
Лайла се засмя доста неестествено и усетила, че я побиват тръпки, разтърка ръце.
— А, не, беше тънък като фиданка и имаше доста гъста коса. Но отклоних молбата му да стана майка на неговите деца.
— Сваляше ли те?
— Не — отговори тя и побърза да вдигне ръка и да спре Макс, преди да бе профучал покрай нея като фурия. После се засмя, този път по-искрено. — Шегувах се, Макс, а и дори да не съм се шегувала, все мога да се справя и сама със свалячите.
— На мен обаче не каза нищо — изрече той глупашки, без дори да се усети колко бе смешен.
— Ти си друго. Я да видим какво криеш зад гърба си!
— Ръцете си.
Лайла пак се засмя и щастлива, го целуна.
— Друго?
Макс й поднесе цял наръч маргаритки.
— Ала не си мисли, че съм ги брал аз — побърза той да поясни. — Купих ги от Сузана. Каза ми, че маргаритките са ти любимото цвете.
— Ами да, виж ги колко весели са — прошепна трогната тя и зарови лице в цветята, сетне погледна Макс. — Благодаря ти.
Тръгнаха по пътеката и той я прегърна през раменете.
— Освен това днес следобед купих от Катрин колата.
— Пълен си с изненади, професоре.
— Сигурно искаш да научиш и докъде сме стигнали с Аманда с проверката на списъците, които съставихме. Можем и да се поразходим по плажа, да вечеряме някъде. Да бъдем само двамата.
— Звучи чудесно, но цветята ми ще увехнат.
Макс й се усмихна.
— Купил съм и ваза. В колата е.
Когато слънцето се скри зад хълмовете на запад, те се спуснаха на обсипания с камъчета плаж, образуващ естествен вълнолом в южния край на острова. Морето беше спокойно и нашепваше едва чуто край купчинките гладки камъчета. Свечеряваше се и линията между небе и море се разми, докато се превърна в едва забележима наситеносиня ивица. Над тях се извиси чайка, поела към къщи, която нададе дълъг предизвикателен вик.
— Това място е особено — обясни Лайла. Хванала Макс за ръка, тръгна надолу по камъчетата и застана край водата. — Вълшебно. Дори въздухът тук е различен. — Тя затвори очи и си пое дълбоко дъх. — Сякаш тук се трупа енергия.
— Красиво е — съгласи се той и се наведе да вземе едно камъче — искаше да усети гладката му повърхност.
Островът отсреща се стопи в здрача.
— Често идвам с колата тук колкото да постоя и да се порадвам на морето. Имам чувството, че и преди съм била на това място.
— Току-що ми каза, че идваш често.
Лайла се усмихна със замечтан, унесен поглед.
— Имах предвид не сега, а преди столетие, преди петстотин години. Не вярваш ли в прераждането, професоре?
— Вярвам, и още как. В колежа писах курсова по темата и след като проучих всички материали, стигнах до заключението, че тази теория е твърде правдоподобна. Ако приложиш към нея историята…
— Макс! — прошепна тя и обхвана с длани лицето му. — Луда съм по теб.
Сетне издаде устни и го целуна пламенно.
— Това пък с какво го заслужих?
— С това, че си представих как седиш сред камари дебели книги и смачкани бележки, как косата ти пада в очите, а ти си сключил вежди, както винаги, когато се съсредоточаваш и упорито търсиш истината.
Макс се свъси и замята камъчето от длан в длан.
— Доста скучен си ме представяш.
— Не, не си скучен — възрази Лайла, после, навела на една страна глава, се взря в него. — Наистина не си. И страшно ми харесваш. Дори ми вдъхваш смелост.
Той се засмя.
— Не се иска кой знае каква смелост, за да се заточиш в някоя библиотека. Ала когато бях малък, библиотеките бяха много удобно място, където да избягам и да се скрия. Нито веднъж не съм получавал астма, докато чета книга. Навремето намирах убежище именно в книгите — продължи Макс. — Беше ми много забавно да си представям, че плавам заедно с Магелан или поемам на експедиция с Луис и Кларк, че умирам край Аламо или участвам в похода при Антиетъм. И точно тогава баща ми…
— Какво баща ти?
Той сви притеснено рамене.
— Имаше други амбиции за мен. Навремето в гимназията е бил звездата на отбора по американски футбол. Всички са го боготворели. Известно време е бил дори полупрофесионалист. Той е от хората, които не са боледували и един-единствен ден. В събота вечер обича да си пийва бира, по време на ловния сезон ходи и на лов. А аз не исках и да чуя за ловуване. — Макс запокити камъчето. — Искаше да ме направи мъж, а не успя.
— Постигнал си го и без него — каза Лайла и го хвана за ръцете, усетила, че се разтреперва от яд, задето баща му не бе оценил какво съкровище бе синът му. — Ако не се гордее с теб, толкова по-зле за него.