— Добре го каза — рече Макс, доста притеснен, че бе дал воля на тези отколешни тежки чувства. — При всички положения следвах своя път. Чувствах се много по-добре в класната стая, отколкото на игрището. И мен ако питаш, ако всичките тези години не се бях крил по библиотеките, днес нямаше да стоя тук с тебе. Точно там, където искам да бъда.
— И ти го каза добре.
— Ако ти кажа още и че си хубава, пак ли ще ме удариш?
— Този път не.
Той я притегли, за да я усеща до себе си в спускащата се нощ.
— Трябва да замина за ден-два до Бангор.
— Защо?
— Открих една жена, работила като прислужница в Замъка в годината, когато е починала Бианка. Живее в старческия дом в Бангор и уредих да поговоря с нея — обясни Макс и притисна страна до лицето й. — Ще дойдеш ли с мен?
— Да. Но ми трябва малко време да си променя програмата.
Щом децата заспаха, споделих с бавачката какво съм намислила да сторя. Знаех, стъписана е, задето изобщо изричам на глас намерението си да напусна своя съпруг. Опита се да ме утеши. Как можех да й обясня, че съм взела това решение не заради сиротния Фред? Покрай тази случка си дадох сметка колко безполезно е да поддържам и занапред този нещастен, задушаващ брак. Дали успях да си втълпя, че го правя заради децата? Баща им гледа на тях не като на деца, които имат нужда от любов и грижи, а като на пионки. Ще направи всичко възможно, за да прекърши Итън и Шон и да ги превърне в свои копия, да убие у тях всичко, което според него издава слабост. А колкото до Колин, моето малко сладко момиченце, няма да й обръща внимание, докато не стане време да й уреди брак по сметка, който да съответства на неговото обществено положение.
Няма да го допусна. Сигурна съм, скоро Фъргюс ще се опита да прекърши окончателно и мен. Ако не за друго, то от наранена гордост. Гувернантката, която ще избере, ще следва безпрекословно нарежданията му и няма да се вслушва в моето мнение. Децата ще станат жертва на грешката, която съм направила. Колкото до мен, Фъргюс ще се погрижи да ме превърне едва ли не във вещ, която просто краси неговата трапеза. Предизвиках го и сега ще си платя. И за миг не се съмнявам, че ще ми отмъсти, задето съм го злепоставила пред децата. Не знам как ще го стори, как ще ме нарани, физически или емоционално, ала съм сигурна, че ще е безмилостен. Мога да крия от децата неудовлетворението си, но враждебността — не.
Ще ги взема и ще заминем, Ще идем някъде, където да не ни намери никой. Ала първо реших да ида при Кристиан.
Грееше луна, духаше вятър. Загърнах се с наметалото и си сложих качулката. Притисках кученцето до гърдите си. Накарах кочияша да ме закара до селото, после тръгнах по притихналите, ухаещи на цветя улици към къщата на Кристиан. Почуках с разтуптяно сърце. Това бе първата стъпка, но направех ли я, нямаше връщане назад.
Ала когато той отвори вратата, треперех не от страх. А от облекчение. В мига, в който го видях, разбрах, че вече съм направила своя избор.
— Бианка — рече ми бавно. — Какво си намислила?
— Трябва да поговоря с теб — отвърнах му аз.
Кристиан ме придърпа вътре. Видях, че чете. Светлината на лампата и уханието на бои ме успокоиха повече, отколкото думите му. Пуснах кученцето на пода и то начаса започна да души, да оглежда ъглите, да опознава новия си дом.
Кристиан ме накара да седна и усетил колко съм притеснена, ми наля чаша бренди. Отпих и му разправих за сцената с Фъргюс. Уж се опитвах да запазя спокойствие, но пак виждах лицето на мъжа си, обезобразено от гнева, когато ме стисна с все сила за врата.
— Божичко! — възкликна Кристиан, сетне коленичи до стола и прокара пръсти по шията ми.
Не знаех, че са ми останали синини. Очите му притъмняха. Той се вкопчи в страничните облегалки на стола и се изправи на крака. — Ще го убия!
Скочих, за да го възпра и Кристиан да не изхвърчи през вратата. Толкова се уплаших, че не знам какво съм казала, макар и да помня как споменах, че Фъргюс е заминал за Бостън и аз не мога да търпя повече насилието му. Накрая се разплаках и това спря Кристиан. Прегърна ме, сякаш съм малко дете, и започна да ме утешава и милва, а аз му изплаках цялата си болка и отчаяние.
Сигурно трябва да ме е срам, задето го помолих да отведе мен и децата, задето съм стоварила върху плещите му такова бреме и отговорност. Ако ми бе отказал, щях да си тръгна сама и да отведа трите си невръстни дечица в някое спокойно селце в Ирландия или Англия. Ала той избърса сълзите ми.
— Разбира се, че ще се махнем оттук. Няма да допусна ти и децата да стоите и един-единствен ден под един покрив с него. Никога повече той няма да посегне нито на теб, нито на децата. Ще ни бъде трудно, Бианка. Ти и децата ще се разделите с живота, с който сте свикнали. А и скандалът…