После го целуваше с хладни мокри устни и олекнало като водата наоколо тяло.
— Време е да подремна — му каза по едно време и след като го остави в басейна, отиде да се излегне на шезлонга под чадъра.
Когато се събуди, сенките се бяха издължили и само неколцина ненаситни летовници продължаваха да се плацикат във водата. Огледа се, ала не видя Макс. Беше малко разочарована, че не бе останал с нея. Сгъна хавлиената кърпа и отиде да го потърси в хотела.
Стаята беше празна, но той й бе оставил върху леглото листче, на което бе написал с четливия си почерк: „Излязох по работа. Връщам се след малко.“
Тя сви рамене, настрои радиото на станция с класическа музика и влезе в банята да полежи в топлата вода на ваната.
Освежена, се избърса с хавлиената кърпа и се зае да маже тялото си с крем. Искаше й се тази вечер да намерят с Макс някое уютно ресторантче със сумрачни сепарета и приятна музика и да пият охладено пенливо вино, докато свещите на масата се стопят.
После, след като се приберат, ще дръпнат пердетата на балконските прозорци и ще се затворят като в пашкул. Той ще я целува навсякъде, по онзи опияняващ начин, който довежда и двамата едва ли не до лудост. Лайла взе шишенцето с парфюма и си сложи малко върху омекналата от крема кожа. Ще се любят бавно или трескаво, нежно или отчаяно, докато заспят прегърнати.
Няма да мислят за Бианка и за нейната трагедия, за изумрудите и крадците. Тази вечер ще мислят само за тях двамата.
Както си мечтаеше за Макс, излезе от банята и отиде в спалнята.
Той я чакаше. Сякаш бе стоял там и я бе чакал цял живот. Тя спря, та очите й да свикнат със свещите, които Макс бе запалил, и влажната й коса проблесна на нежния им светлик. Помещението се изпълни с уханието й, което — загадъчно, прелъстително, се сля с миризмата на букетчето фрезии, които й бе купил.
И той като нея си бе представил една съвършена вечер и се бе постарал да направи така, че тя да се сбъдне.
По радиото още свиреше нежна, романтична музика. На масата пред отворената врата на балкона светеха две дълги бели свещи. Във високите бокали с формата на лалета се пенеше току-що налято шампанско. Слънцето залязваше, снишаваше се по небето досущ алено кълбо, кървящо на фона на все по-наситената синева.
— Реших да хапнем тук — рече Макс и й протегна ръка.
— Макс! — възкликна Лайла, задавена от надигналите се чувства. — Знаех си от самото начало — допълни тя и сплете пръсти с неговите. — Ти си поет.
— Искам да бъдем само двамата — прошепна той, после взе едно стръкче от нежните фрезии и го затъкна в косите й. — Надявам се да нямаш нищо против.
— Не, разбира се — отвърна Лайла и въздъхна сподавено, защото Макс долепи устни до дланта й.
Вдигна чашите и й подаде едната.
— В ресторантите винаги е пълно с хора.
— И е много шумно — съгласи се тя, докосвайки чашата си до неговата.
— И някой може да възроптае, че те целувам, вместо да си ям ордьовъра.
Лайла отпи от шампанското, без да сваля очи от него.
— Няма да съм аз.
Той прокара пръст по врата й, сетне вдигна брадичката й, за да я целуне по устните.
— Хайде да опитаме вечерята — подкани я след малко.
Седнаха един до друг, за да гледат как залязва слънцето и да си дават един на друг малки късчета омар, залят с разтопено прясно масло. Тя отпи от шампанското, опияняващо и уханно като дъха му.
От радиоапарата се разнасяше прелюдия на Шопен, а Макс целуна Лайла по рамото и пак я замилва по вратлето.
— Когато те видях първия път — призна той, както й да пъхаше между устните парченце омар, — си помислих, че си сирена. И онази, първата нощ те сънувах — допълни Макс и потърка устни о нейните. — Оттогава те сънувам непрекъснато.
— Аз пък, седя ли в кулата, си мисля за теб точно както навремето Бианка сигурно си е мислела за Кристиан. Как мислиш, дали са се любили?
— Кристиан едва ли е могъл да й устои. Тя въздъхна тъжно.
— Съмнявам се Бианка да е искала да се любят — отбеляза Лайла и без да сваля очи от неговите, започна да разкопчава копчетата на ризата му. — А сигурно е копнеела да усети милувката му, да бъде негова. — Пак въздъхна и прокара длани по гърдите му. — Ала предполагам, че когато са били заедно, само двамата, всичко друго е губело значение.