— Говорих с лекаря — каза Аманда, която бе влязла забързано в стаята. Погледна свъсена пациента и забарабани с пръсти по долната табла на леглото. — Според него трябва да повикаме „Бърза помощ“.
Съвсем близо до къщата падна гръмотевица, дъждът шибаше по прозорците. Лайла вдигна очи.
— Предпочитам да остане тук, освен ако не се налага да постъпи в болница.
— И аз съм на същото мнение — рече Сузана, която стоеше от другата страна на леглото. — Освен това съм на мнение, че Лайла трябва да си вземе топла вана и да полежи.
— Нищо ми няма — възропта Лайла.
Беше се увила в мъхеста хавлия, която, както и здравословната доза бренди, я бяха постоплили. При всички положения изпитваше едва ли не собственически чувства към човека, когото бе спасила, не за да го остави на произвола на съдбата.
— Ти не си наред! Бива ли да се хвърляш посред буря в океана! — укори Катрин сестра си, както й разтриваше врата.
— Не можех да го оставя да се удави — отвърна Лайла и я помилва по ръката. — Къде е Трент?
— Заедно със Слоун проверяват дали новата постройка няма да се наводни от дъжда — въздъхна Катрин.
— Май не е зле да направя пилешка супа — забеляза Коко, чиито майчински инстинкти отново се бяха пробудили, и пак се взря в мъжа. — Когато се събуди, сигурно ще е гладен като вълк.
Той вече се отърсваше лека-полека от унеса. Чу далечните нежни звуци на женски гласове. Тихи, галещи, вдъхващи спокойствие. Приличаха на музика и го изтръгваха от сънищата. Макс извърна глава и усети върху челото си нежна женска милувка. Отвори бавно очи, които още смъдяха от солената вода. Слабо осветената стая се замъгли, килна се, после малко по малко застана на фокус. Той забеляза унесено, че жените са пет. От едната страна на леглото бе застанала блондинка, поетично хубава, с угрижени очи. В долния край стоеше висока жена с кестенява коса, която изглеждаше и нетърпелива, и изпълнена със състрадание. Една по-възрастна жена с опушеноруса коса и царствена осанка го гледаше с лъчезарна усмивка. Зеленооката амазонка с гарвановочерна коса бе отметнала глава и се усмихваше по-предпазливо. В стаята бе и неговата сирена — беше приседнала до него на леглото, облечена в бяла хавлия, а невероятната й коса се спускаше на буйни къдрици чак до кръста. Макс явно бе направил някакво движение, защото всички се доближиха, сякаш за да го утешат. Сирената отпусна длан върху неговата.
— Сигурно съм в рая — успя да пророни той с пресъхнало гърло. — Излиза, че си струвало да си мъртъв.
Лайла се засмя и стисна пръстите му.
— Добре го каза, само че сме не в рая, а в щата Мейн — поправи го тя. Взе една чаша и му даде да отпие от чая с бренди. — И ти не си мъртъв, само си уморен.
— Пилешка супа! — оповести отново Коко и се зае да оправя одеялото, с което бе завит Макс. Бе доста суетна и с изявлението, което той направи, след като се събуди, Макс начаса й стана симпатичен. — Е, ще хапнете ли от супата?
— Да — отвърна той, тъй като го болеше гърло и топлата супа щеше да му дойде добре. Беше му трудно да преглъща, ала пак отпи жадно от чая. — Вие кои сте?
— Калхунови — отговори Аманда, която стоеше в долния край на леглото. — Добре дошъл в Замъка!
— Калхунови ли?
Името му се стори познато.
— Извинявайте, но как съм се озовал тук?
— Доведе те Лайла — обясни Катрин. — Тя…
— Беше изпаднал в беда — прекъсна я Лайла и се усмихна. — Сега не мисли за това. Почивай си.
Наистина трябваше да си почине — отново усети как се унася.
— Значи се казваш Лайла — рече изнемощяло Макс и докато задрямваше, пак повтори името — стори му се много поетично, точно като за сън.
— Как е спасителката тази сутрин?
Застанала до печката, Лайла се обърна и погледна.
Слоун, годеника на Аманда. Беше висок метър и деветдесет, ако не и повече, излъчваше неоспорима мъжественост и направо бе запълнил рамката на вратата.
— Не мога да се оплача.
— Другия път внимавай. Не искаме да те губим — рече Слоун и след като прекоси стаята, я целуна по главата.
— Едва ли пак през живота си ще скачам в бурния океан, веднъж ми стига — въздъхна тя и се сгуши до него.
— Бях вцепенена от ужас.
— Какво, по дяволите, търсеше в тази буря на плажа?
— Разхождах се — сви рамене младата жена и пак се зае с чая.
Засега предпочиташе да не споделя с никого сензационната новина, че някаква сила я бе тласнала да иде на плажа.
— Разбра ли кой е този човек?
— Още не. Не носеше портфейл, а снощи бе в доста окаяно състояние и не исках да му додявам. — Лайла вдигна очи, видя израза на Слоун и поклати глава. — Я не се занасяй, едва ли е опасен. Ако е искал да се промъкне в къщата и да си опита късмета с огърлицата, сигурно е щял да намери и по-лесен начин, вместо да се хвърля в морето и да се дави.