Беше отрупано с книги — дебели томове, посветени на Първата световна война, история на щата Мейн, научен труд за промишления преврат. Лайла вдигна учудена вежди, забелязала книга за модата от началото на века. Той бе взел от парка „Акейдия“ и брошура с подробна карта на целия остров.
В друга купчинка имаше книги за изобразително изкуство. Тя взе най-горната и я отгърна на мястото, отбелязано от Макс. Прочете името на Кристиан Брадфорд и също като Макс веднага усети тръпката на откривателството. Седна на стола пред пишещата машина и прочете два пъти кратката биография.
Очарована и развълнувана, остави томчето и се пресегна да вземе друго. И точно тогава забеляза старателно подредените на топче страници с текст, написан на машина. Реши, че Макс отново бе записал най-подробно нещо — помнеше колко старателно бе написал на машина онова, което им бе разказала Мили Тобаяс.
Тя се изправи с лице към морето от върха на високата кула върху скалите.
Заинтригувана, Лайла се намести по-удобно на стола и зачете нататък. Беше стигнала до средата на втората глава, когато в стаята влезе Макс. В душата й цареше такъв смут, че се наложи да напрегне цялата си воля, преди да заговори.
— Книгата. Започнал си своята книга.
— Да — потвърди той и пъхна ръце в джобовете си. — Досега съм те търсил.
— За Бианка е, нали? — попита тя и остави листа, който държеше. — Лора, това е Бианка.
— Донякъде.
Не бе в състояние да обясни как се чувстваше сега, след като бе прочела неговите думи — думи, избликнали по-скоро от сърцето му, отколкото от разума.
— Действието се развива тук, на острова — допълни Лайла.
— Стори ми се логично — потвърди Макс, ала не отиде при нея, дори не се усмихна — продължи да стои и да гледа притеснено.
— Извинявай — рече тя някак сковано и прекалено вежливо. — Не биваше да чета, без да те питам, но случайно зърнах страниците и не се сдържах.
— Не се притеснявай — сви той рамене, без да вади ръце от джобовете си. Стори му се, че написаното не и бе харесало. — Няма нищо.
— Защо не ми каза?
— Нямаше какво толкова да ти казвам. Написал съм само петдесетина страници, и то на чернова. Рекох си, че…
— Красиво е — каза Лайла и стана — правеше всичко възможно да не издава обидата си.
— Моля?
— Красиво е — повтори тя и усети как обидата бързо прераства в яд. — Поне това знаеш. Изчел си през живота си хиляди книги, все можеш да различиш доброто от лошото. А твое право е да не пожелаеш да споделиш с мен.
Макс поклати смаяно глава.
— Не че не съм…
— А какво тогава? Държиш на мен, когато става дума за леглото, ала явно не знача нищо за теб, когато взимаш най-важните решения в живота си.
— Не ставай смешна.
— Добре — тръсна глава Лайла, дала воля на гнева си. — Виж го ти него, била съм му смешна. Ами да, от известно време наистина май ставам за смях.
Сълзите, от които тя вече се давеше, го объркаха, но и го ядосаха.
— Хайде да седнем и да обсъдим нещата!
Ала Лайла се подчини на инстинктите си и бутна стола към него.
— Ето, седни! Но не виждам какво толкова ще обсъждаме. Започнал си книгата, ала не си сметнал за нужно да ми кажеш. Предложили са ти да станеш декан, но пак не споделяш с мен. Ти, професоре, си имаш свой живот, аз — мой. Всъщност така се разбрахме още от самото начало. Аз просто нямах късмет — влюбих се в теб.
— Защо не… — започна той и едва сега проумя последните й думи, които го зашеметиха. — Божичко, Лайла! — втурна се Макс към нея, ала тя дръпна ръцете си.
— Не ме докосвай! — каза Лайла толкова гневно, че той застина като попарен.
— Какво очакваш от мен?
— Нищо. И ако бе така от самото начало, сега нямаше да ми причиняваш такава мъка. Но това си е мой проблем. Всичко хубаво!
Макс я сграбчи за ръката, преди тя да бе стигнала до вратата.
— Нямаш право да ми говориш такива неща, да ми казваш, че ме обичаш, и после да си тръгваш.
— Ще правя това, което смятам за добре — отсече Лайла с леден поглед и дръпна ръката си. — Нямам какво повече да ти казвам, а и точно сега нямам желание да те слушам.
Тя си тръгна, прибра се в стаята си и се заключи вътре.
Няколко часа по-късно продължаваше да седи и да се проклина, задето се бе унизила и си бе изпуснала нервите. Бе постигнала само едно — бе притеснила и себе си, и Макс, и бе получила нетърпимо главоболие.