Беше му се нахвърлила и това бе грешка. Беше го притиснала до стената и това бе глупаво. Бе изгубила всяка надежда да го накара да се влюби в нея, защото бе поискала от него неща, които той не искаше да й дава. На всичкото отгоре бе опропастила и едно приятелство, толкова важно за нея.
Сега вече не можеше да направи нищо. Колкото и зле да се чувстваше, не можеше да се извини на Макс, задето му бе казала истината. Не вървеше да се извинява и че се бе влюбила.
Не я свърташе на едно място. Стана и излезе на терасата. Луната бе скрита от облаци. Вятърът ги пришпорваше по небето и лунният светлик ту грейваше, ту изчезваше. Беше горещо и душно. Над черния килим на моравата танцуваха светулки, наподобяващи искри на жарава.
Някъде в далечината се чу тътенът на гръмотевица, ала във въздуха не се усещаше освежаващата миризма на дъжд. Бурята бе някъде над морето и дори капризният вятър да я тласнеше към сушата, сигурно щяха да минат часове, докато разсееше потискащата горещина. Лайла усети уханието на напечените от слънцето цветя и погледна към градината. Бе толкова погълната от мислите си, че гледа цяла минута блещукащата светлинка, докато разбере за какво става дума.
Пак ли, каза си. Бе много потисната и в първия момент й идеше да остави търсачите на скрити съкровища да ровят на воля. Но Сузана бе хвърлила много усилия да подреди градината, та сега някой кретен, въоръжен с карта, да й съсипе многогодишните растения. Накрая Лайла реши, че при всички положения ще се поразсее, ако изгони натрапника.
Слезе нечуто по стълбите и тръгна из тъмната градина. Ориентираше се по лъча светлина. Докато вървеше към него, се двоумеше как да уплаши нахалника, със старото проклятие на Калхунови ли, или като му каже, че всеки момент ще дойде полиция. И двата начина действаха безотказно. Ако не беше толкова разстроена, цялата тази история сигурно щеше да я развесели.
Но светлинката угасна и тя спря и свъсила чело, се ослуша. Не чу обаче нищо освен собственото си дишане. Не помръдна ни едно листо, в шубрака не запя птица. Лайла вдигна рамене и продължи нататък. Хората, проникнали в градината, може би я бяха чули и вече бяха избягали, ала тя искаше да е сигурна.
Бе тъмно като в рог и Лайла насмалко да падне върху купчината пръст. Никак не й стана весело, когато очите й свикнаха с мрака и тя видя, че лехата с прелестни гергини на Сузана бе изпотъпкана.
— Негодници! — изруга тихичко Лайла и изрита със сандала си пръстта. — Какво, по дяволите, им става?
Въздъхна и се наведе да вдигне едно от стъпканите цветя. Тъкмо да го вземе, когато някой й запуши изотзад устата.
— Да не си гъкнала! — изсъска мъжът.
Тя започна да се дърпа, но след миг застина, усетила до гърлото си острието на нож.
— Прави каквото ти казвам и няма да те наръгам. А си се развикала, а съм ти срязал гръкляна. Ясно ли е?
Лайла кимна и въздъхна предпазливо, когато мъжът махна длан от устата й. Щеше да е глупаво да го пита какво иска. И така знаеше отговора. Ала той не бе някакъв зажаднял за приключения летовник, тръгнал колкото на шега да търси посред нощ съкровища.
— Пилеете си времето. Изумрудите не са тук.
— Не ме баламосвай. Имам карта.
Тя стисна очи и се опита да не се разсмее истерично и опасно.
Макс сновеше нервно из стаята, гледаше кръвнишки пода и съжаляваше, че няма пред себе си нищо, което да изрита. Голяма каша бе забъркал. И той не знаеше как, но бе успял да обиди Лайла, да я вбеси и да я отчужди от себе си. Не бе виждал жена, която за толкова кратко време да премине през толкова много чувства — от несрета до гняв, от гняв до лед, и то почти без да му каже и дума. Макс сигурно щеше да се опита да се защити, ако имаше представа за какво. Откъде можеше да знае, че тя ще се разсърди, задето не й бе споменал за книгата? Не бе искал да я отегчава. Всъщност не, сега вече бе излишно да се заблуждава. Не й беше казал чисто и просто защото го беше страх.
Колкото до предложението да оглави факултета, бе смятал да й каже, ала после бе забравил. Пък и как изобщо й бе минало през ума, че той може да приеме и да замине, без да й съобщи?
А какво друго би могла да си помисли, глупак такъв, промърмори Макс, ядосан на себе си, и се отпусна тежко на стола.
Край на внимателно премислените му планове, край на предпазливото ухажване! Край на кроежите му да я накара да се влюби в него. И какво се оказа — Лайла още от самото начало е била влюбена!
Тя го обичаше! Той прокара пръсти през косата си. Лайла Калхун бе влюбена в него и не му се налагаше да прибягва до вълшебна пръчица или да прилага някакъв сложен план. Единственото, което е трябвало да прави, е било да бъде верен на себе си.