Накрая Сузана бе казала на лейтенанта, че е прекалил с въпросите, и бе отвела сестра си на горния етаж.
Но въпреки топлата вана и брендито, Лайла не успя да заспи. Страхуваше се, че затвори ли очи, ще види всичко отново, ще изживее повторно ужаса, обзел я, когато Макс бе увиснал над бездната. Почти не бяха разговаряли след тази страховита сцена. Ала тя знаеше, че няма как да избегнат разговора. Само искаше да се посъвземе и да си възвърне самообладанието, за да подбере най-точните думи.
Небето над нея вече бе позлатено от изгрева, когато той влезе в стаята, и на Лайла изведнъж й се стори, че никога няма да намери тези точни думи. Макс придържаше бинтованата си ръка, лицето му бе посърнало от умората.
— Не можах да заспя — поде притеснено той. — Помислих си, че сигурно си тук, горе.
— Имах нужда да обмисля нещата. А тук винаги мисля по-добре — поясни тя, не по-малко притеснена от него, и приглади назад косата си, която се спускаше като златна река надолу по белия халат. — Не искаш ли да седнеш?
— Няма да е зле — каза Макс, сетне прекоси стаята и с изтръпнали мускули се отпусна на канапето до нея. Дълго не казаха и дума. — Ама че нощ — пророни най-после той.
— Да.
— Не плачи — помоли я Макс, забелязал, че очите й се пълнят със сълзи.
— Няма — преглътна Лайла и се загледа в прелестния изгрев. — Мислех си, че ще те убие. Божичко, какъв кошмар — непрогледната нощ, жегата, кръвта!
— Вече всичко свърши — успокои я той, после взе ръката й и обви силни пръсти около китката й. — Опита се да ме предпазиш, Лайла, отведе Хокинс по-надалеч. Не знам как да ти се отблагодаря.
Тя го погледна объркано.
— А какво според теб трябваше да направя? Да го оставя да ти се нахвърли от храстите и да те прободе с ножа ли?
— Трябваше да оставиш на мен да се погрижа за него. Лайла се опита да дръпне ръката си, но Макс я стискаше здраво.
— Е, и без моя помощ го направи. Дотича като ненормален, нахвърли се на този маниак, който още малко, и да ме прониже с ножа… — Тя не се доизказа, задавена от сълзите, а той не я прекъсна, само продължи да я гледа търпеливо. — Ти ми спаси живота — пророни Лайла вече по-спокойно.
— Значи сме квит, нали? — попита я накрая, а тя сви рамене и отново се загледа в небето. — В онези последни минути, докато се боричках с Хокинс, се случи нещо много странно. Усетих, че се плъзгам и че след миг с мен ще бъде свършено. После усетих още нещо, нещо невероятно силно. Човек би могъл да си помисли, че е било просто от адреналина, ала то не идваше от мен. Беше нещо… друго — отбеляза Макс и се взря в профила на Лайла. — Бих могъл да го нарека сила. Изведнъж разбрах, че не ми е писано да загубя, че има причини, заради които нямам право да губя. Сигурно докато съм жив, ще се питам дали тази сила, това чувство не дойде от теб или от Бианка.
— Колко нелогично, професоре! — засмя се тя и го погледна.
Той обаче не се усмихна.
— Бях тръгнал при теб, към твоята стая, за да те помоля да ме изслушаш, когато видях, че отиваш в градината. В обичайна ситуация щях да реша, че имаш право, че е логично да те оставя на мира и да ти дам време да се съвземеш след случилото се между нас. Но нещата, Лайла, се промениха. И сега ти ще ме изслушаш.
Тя допря чело до хладното стъкло. После кимна.
— Добре, имаш право да го искаш. Първо обаче нека ти кажа, че знам защо се ядосах снощи — заради книгата. Не биваше да реагирам така…
— Не, реакцията ти бе съвсем естествена. Ти ми вярваше, а аз — не. Опасявах се, че ще се постараеш да си добра.
— Моля?
— Още от малък си мечтая да пиша книги, ала… Не съм свикнал да рискувам.
Лайла се засмя и тласкана от инстинктите, се наведе и го целуна по превързаната ръка.
— Точно сега ли намери да го кажеш, Макс?
— Да, де! Не бях свикнал да рискувам — поправи се той. — Помислих си, че ако ти кажа за книгата и набера смелост да ти дам да прочетеш няколко страници, ще отсъдиш, че не стават за нищо, но от доброта ще си замълчиш.
— Глупаво е да си толкова несигурен за нещо, за което определено имаш талант — възрази тя и въздъхна. — Аз пък постъпих глупаво, като го приех толкова лично. Ала го знай от човек, който изобщо не се старае да е добър — книгата ти ще стане чудесна. Можеш да се гордееш с нея.
Макс сложи длан около врата й.
— Да видим дали ще твърдиш същото и след като ти дам да прочетеш още стотина-двеста страници! — възкликна той, наведе се и я целуна нежно по устните.
Лайла обаче веднага се дръпна и се изправи.
— Ще ти дам първия си отзив едва след като книгата бъде публикувана — отсече тя и притеснена, заснова из стаята.