Надигна се с усилие на лакти и видя Лайла, която бе застанала на вратата на терасата. Дългата й коса се вееше от лекия ветрец. Макс преглътна. Най-сетне бе сигурен, че тя не е сирена. Имаше крака. Божичко, невероятно дълги крака. Бе облечена в къси панталони на цветчета и в най-обикновена синя фланелка. Усмихваше се.
— Е, вече си буден — рече Лайла, дойде при него и сложи майчински длан върху челото му. Устата му пресъхна. — Нямаш температура. Късметлия!
— Да.
Усмивката й стана още по-лъчезарна.
— Гладен ли си?
— Да — потвърди той, усетил, че стомахът му бе празен.
Запита се дали някога ще е в състояние да изрече пред нея нещо повече от едносрични думи. Смъмри се, задето си я бе представил гола, и то при положение, че тя бе рискувала живота си, за да го спаси.
— Казваш се Лайла, нали?
— Точно така — отвърна тя и отиде да вземе подноса.
— Мислех, че изобщо няма да помниш какво се е случило снощи.
Болката отново го проряза, Макс стисна зъби и се помъчи гласът му да не трепери.
— Помня пет хубави жени. Казах си, че съм в рая.
Лайла се засмя, остави подноса в долния край на леглото му и отиде да оправи възглавниците.
— Моите три сестри и леля ми. Можеш ли да приседнеш?
Плъзна длан по гърба му, за да му помогне, а той изведнъж забеляза, че е гол.
— Ох…
— Не се притеснявай, няма да гледам. Засега — засмя се отново тя, а Макс се изчерви. — Дрехите ти бяха вир-вода. Ризата вече май не става за нищо. Отпусни се — подкани го пак Лайла и сложи подноса върху коленете му. — Зет ми и кандидат зетят те пренесоха на леглото. Пийни чай. Сигурно си се нагълтал със солена вода и те боли гърло. А и глава. Ще те оставя за малко — каза накрая и си тръгна, оставяйки подире си екзотично ухание.
Вече сам, той се опита да се посъвземе. Още от малък, когато бе страдал от астма, не обичаше да се чувства слаб. Разочарован, баща му се бе отказал от мечтата да направи единствения си син звезда на американския футбол. Колкото и нелогично да беше, болестите пробуждаха у Макс горчиви спомени от детството.
Открай време бе смятал, че умът му е по-силен от тялото, и сега се опита с негова помощ да притъпи болката.
Лайла се върна с аспирин и чай от жълт кантарион.
— Глътни две хапчета. А щом се нахраниш, мога да те закарам в болницата.
— В болницата ли?
— Не искаш ли да те прегледа лекар?
— Не — рече той и глътна таблетките.
— Както кажеш.
Младата жена приседна на леглото и се взря в Макс, като клатушкаше лениво крак в такт с някаква мелодия, която си тананикаше наум.
Никога през живота си той не бе усещал такова силно привличане към жена — нежната й кожа, едва доловимата руменина по лицето й, формите на нейното тяло, устата го възпламеняваха. От тази мощна атака върху сетивата му се зави свят. Напомни си, че е бил на косъм от това, да се удави. А сега в главата му се въртеше само едно — как да се добере до жената, която му бе спасила живота.
— Дори не съм ти благодарил.
— Е, и без благодарности ще минем. Опитай яйцата, докато не са изстинали. Трябва да хапнеш.
Макс си гребна покорно от яйцата.
— Можеш ли да ми кажеш какво се е случило?
— Да, мога, но само оттам, откъдето се включих и аз.
— Тя отметна спокойно косата си зад рамото и се намести върху леглото. — Слязох с колата на плажа. Прихвана ме нещо — добави Лайла с лениво движение на раменете.
— Наблюдавах от кулата как се задава буря.
— Кулата ли?
— Тук, от къщата — поясни тя. — Кой знае защо, реших, че на всяка цена трябва да отида на плажа и да погледам как бурята напредва откъм морето. И тогава те видях. — Лайла махна с небрежен жест кичура коса, паднал върху челото му. — Ти се давеше и се хвърлих да те спасявам. Криво-ляво излязохме с общи усилия на брега.
— Помня. И ти ме целуна. Тя се усмихна.
— Според мен го заслужавахме и двамата. — Лайла докосна нежно ожулената кожа върху рамото му. — Блъсна се в скалите. Какво правеше в това бурно море?
— Аз… — Той затвори очи, за да подреди обърканите си мисли. От усилието по челото му избиха ситни капчици пот. — И аз не знам.
— Кажи ми поне името си.
— Името ли? — повтори Макс и я погледна учудено.
— Не го ли знаеш?
— Нямахме възможност да се запознаем, както му е редът. Аз се казвам Лайла Калхун — добави тя и му протегна ръка.