Решението на детектив инспектор Ан-Мари О’Шей да освободи Кейт Форман сега изглежда изключително спорно в светлината на новата информация, че Уд и Форман са претърпели автомобилна катастрофа в Северозападен Лондон в сряда, когато шофирал. Свидетели си спомнят, че Форман е ударила шамар на Уд, и въпреки че е била ранена, е избягала от местопроизшествието и е отказала да й бъде оказана медицинска помощ. Говорителят на полицията призова хората да не се приближават до Форман, която не се е прибирала снощи в дома си и за последен път е била видяна в художническо ателие в Хакни, Източен Лондон.
Снощи Пол Форман каза: „Много се тревожа за съпругата си и я моля да ми се обади…“.
Краля на криминалната телевизия: Некролог на Лекс Уд.
Когато животът имитира изкуството: Хората са прави да задават трудни въпроси на полицията в светлината на последния гаф в разследването на нашумяло убийство…
„Форуд“ във фокуса: Малката фирма, която се наложи в един нов телевизионен свят…
Когато миналото не те пуска: Животът на Джери Бонакорси в медийната буря.
Изключвам компютъра, отчасти защото се страхувам, че батерията ще се изтощи, но предимно защото не мога да чета повече.
Към девет часа гладът сякаш започва да разяжда дори костите ми. Трябва да хапна нещо. Излизам от гаража, подкарвам колелото обратно към реката и минавам напряко през индустриална зона, където намирам фургон със закуски, рискувам и си купувам два сандвича с бекон и чай от мършав тийнейджър, който дори не ме поглежда. Пъхам в джобовете си два шоколадови десерта „Туикс“ и кутия „Фанта“ за по-късно. Въглехидратите няма да ми навредят. Всичките ми години на асимилация в средната класа и на усилени опити да бъда нещо, което не съм, рухват. Спирам в студения и безлюден парк „Батърси“ и се свличам на усамотена пейка. Над мен се поклащат бодливите клони на голи дървета. Дъвча втория сандвич с бекон и мирисът на мазнина донася спомен за майка ми, която нервно приготвя закуска за Линда и мен, преди да тръгнем на училище, и как ядосано обръща цвъртящото месо, сякаш мисли, че дори ивиците бекон са решили да й отнемат и малкото щастие, което й е останало.
Отварям компютъра и влизам в уебсайта на „Време за престъпление“. Изпитвам благодарност към Ливи. Цялата първа страница е посветена на най-интересните моменти от моя видеозапис. Бегълката Кейт твърди, че Рейф Спенсър е убиец имитатор. Щракнете тук за необикновени и сензационни разкрития. Надлежно щраквам и гледам пълния запис, който заснех в яхтата, включително теорията на Джон за финансовия мотив и скриването ми под дъските на пода, когато пристигна Самюълс. Опитвам се да го пусна отново, но видеото не иска да зареди. И после забелязвам, че са го гледали двайсет и две хиляди души.
Довършвам сандвича, изпивам чая и опреснявам компютърната страница. Новините в „Гугъл“ съобщават, че сега два блога отразяват твърденията ми и настояват да бъде изслушана „издирваната бегълка Кейт Форман“. Опреснявам я отново и виждам първото заглавие в официоз в „Дейли Мейл“ — Некадърно ченге изпуска „удушвач имитатор“. Набързо прочитам следното:
„Сензационен видеозапис, изпратен в телевизионното предаване «Време за престъпление» и качен в интернет тази сутрин, показва Кейт Форман, издирвана от полицията във връзка с убийствата на телевизионната изследователка Мелъди Греъм и изпълнителния директор Лекс Уд, да се крие под дъските на пода в яхта, докато полицай не забелязва, че тя е под краката му. Видеозаписът, заснет от Форман, съдържа сензационни твърдения, че директорът на една от най-големите британски компании е убил Греъм и Уд заради финансови облаги. Адвокати, които се занимават с дела за клевета, са ужасени от последиците на обвинението, което сега е в публичното пространство…“
Връщам се на „Време за престъпление“. Броят на хората, гледали видеото, е скочил на повече от трийсет хиляди.
Изключвам компютъра, за да пестя батерията. Вълнението ме главозамайва. Отливът, който толкова дълго ме е дърпал назад, най-после действа в моя полза. Ливи е поела невероятен риск, като е качила записа ми в интернет. Адвокатите на Рейф могат да затворят сайта за броени часове, но посланието вече е разпространено. Инерцията трябва да се насъбере, за да се спася. Време е да се изправя пред Рейф и Джон ми каза къде да го намеря.
Решително въртя педалите по Саут Кенсингтън. Карам по странични улички, но след малко се отпускам, защото се сещам, че никой няма да ме познае в променящите пола дрехи. На тялото на Маркъс същите тези дрехи стоят красиво като на всички млади и високи хора и образуват едно привлекателно артистично цяло, но на моята тантуреста фигура са смачкани и извикват представа за изпотен, беден човек. И колкото и авангарден и незаинтересован от модата да е, Маркъс никога няма да бъде видян мъртъв с тази каска — победа на безопасността над модата и емблема на параноята на хората на средна възраст, която ме прави невидима. И така, продължавам да се придвижвам незабелязано на север и краката ми въртят педалите.