Надеждата, че съдбата се променя, е краткотрайна. Спирам пред Музея за естествена история и изругавам под нос. Никога детско благотворително събитие не е привличало такъв голям интерес. Пред главния вход има стотина души, предимно репортери и фотографи, но също и зяпачи и минувачи, които искат да разберат защо е тази суматоха. На моравата се разполагат телевизионни камери и водещи. Вътре сякаш има холивудска звезда, а не един шейсет и пет годишен бизнесмен с отвратителна тайна, която аз съм извадила на бял свят. Виждам главите на двама телохранители, които отпращат нежеланите гости. Минава полицейска кола и аз бавно се отдалечавам. Рейф е там, но пътят ми е препречен. Отправям се на изток по странични улички и съзирам църква. Нуждая се от помощ, а няма кой да ми помогне. Започвам да се отчайвам. Сглобявам мобилния си телефон и се обаждам на Елоуид. Оставям задъхано съобщение на телефонния й секретар и затварям. Скривам се под едно дърво, изваждам лаптопа, намирам служебния й номер близо до Риджънт Стрийт и го набирам. Секретарката изчуруликва, че Елоуид е на съвещание. Не, не искам да оставям съобщение. След десетина минути отново звъня. Тя все още е заета. Отчаянието ми се засилва. Това може да е последният ми ден на свобода за много дълго време. Откривам цветарски магазин до офиса й и поръчвам да й занесат букет с голям електронен бакшиш да го направят веднага. Млада жена с лош английски прочита съобщението, което съм й продиктувала: „Нуждая се от помощта ти. «Света Троица», Бромптън. Кф.“.
Отварям тежката врата на църквата и се свивам зад голяма колона от едната страна на входа. Както се надявах, тук няма никого. Написвам в „Гугъл“ „Видеозаписът на Кейт Форман“ и виждам седемдесет хиляди посещения. Онова, което започнах преди по-малко от два часа като постинг в уебсайт, се е превърнало в сензация в интернет. Официалните медии са се включили в шумотевицата и всички изживяваме петнайсетминутната си слава.
Рейф Спенсър е „възмутен“ от обвиненията.
„Време за престъпление“ защитава видеозаписа — Ливи е цитирана обстойно и поведението й е предизвикателно и въодушевено.
— Твърденията във видеозаписа, направен от нашата служителка Кейт Форман, са твърде важни, за да бъдат пренебрегнати. „Време за престъпление“ разказва точно за такива лични, прочувствени видео доказателства. Ако твърденията не са верни, съдете ни. И още нещо. Полицията може и да твърди, че видеоматериалът трябва да се изисква за разследване за убийство, но кадрите са заснети от наш служител за наше ползване. Затова, долу ръцете, докато не получите съдебна заповед.
„Законите за клевета на изпитание — отново: Серия от обвинения в убийство в домашно видео, качено в уебсайт за престъпления, предизвиква английските закони за клевета…
Акциите на КПТВ падат стремглаво, докато паниката расте.
КПТВ: Лична трагедия за Рейф Спенсър.
«Серийна майка» се подиграва с лондонската полиция.“
Скандалът е много по-голям, гнусен и взаимосвързан, отколкото съм си представяла. Може и да съм търкулнала снежната топка, но сега нито аз, нито някой друг може да я спре да не нарасне лавинообразно. Ако полицията още не е разпитала Рейф, сигурно скоро ще го направи. Джон може да бъде изправен пред сериозни обвинения, че не е казал на Самюълс, че съм под дъските на пода под него. Бавно минава един час. Прозорецът ми за възможност да предизвикам Рейф се затваря. Вратата на църквата се отваря и затваря и влизат и излизат разни хора, но никой от тях не е онзи, когото искам да видя. Най-после чувам потракване на високи токчета по камъка. Тя е тук. Надничам иззад колоната. Сама е.
— Ехо? — Предпазливо извиква Елоуид и колебливо тръгва по пътеката. Опитва се да се приспособи към сумрака след слънчевата светлина навън. — Ехо?
Този път вика по-силно.
Не идва никой друг и аз излизам между редиците пейки. Тя ме забелязва, насочва се към мен и минута по-късно седим една до друга в безлюдната църква и гледаме олтара.