Джош плаче и не е в състояние да говори.
— Жената, която дойде…
— Порша?
— Тя каза, че ти трябва някаква кутия от тавана и да отида да я взема, а после ме затвори вътре… Това кръв ли е, татко?
— Къде беше Ава?
— Тук. — Джош започва да хлипа. — Ти не дойде да ме вземеш!
Притискам сина си до себе си, опитвайки се да погълна част от страха му. Двамата с Пол се втренчваме един в друг над главата на Джош. Нещата се развиват бързо и може би е само за една-две секунди, но погледът обобщава много. Отново сме на една страна. Бием се в една битка, обединени в борбата си да спасим най-ценното за нас. Пол злобно свива устни. Гневът му се засилва. Той грабва бухалката и тръгва към стълбите.
— Йона ще изяде шибания кит.
— Пол, чакай! — викам, но преди да добавя още нещо, той изкрещява, когато завива по стъпалата, водещи към най-горния етаж. Затръшва се врата и сърцето ми се свива, защото знам коя е вратата. Къщата ни беше разделена на гарсониери, когато я купихме. Величествените й пропорции бяха насечени и намалени, за да се приспособят към необходимостта от пране и усамотение на несвързани с роднински връзки възрастни хора. Повечето вътрешни врати скърцаха под тежестта на огромните ключалки, които махнахме. Запазихме обаче ключалката на вратата за най-горния етаж, където има спалня и тоалетна, защото решихме, че гостите ни ще оценят малко допълнително усамотение. И сега тази врата ни държи в плен.
— Порша! Порша! Пусни ни! — моли Пол и претърсва стаята за нещо тежко, с което да разбие вратата.
Ава, Ава, Ава… Сърцето ми блъска в гърдите при мисълта за дъщеря ми. Пол започва да скача, опитвайки се да разбие с крак вратата.
— Защо прави това Порша? Не виждам смисъл.
— Напротив, Пол. Не разбираш ли? Убива Мелъди и набеждава теб и Лекс. Опетнява доброто име на директорите на „Форуд“ и продажбата не се финализира. Единият от вас или и двамата са категоризирани като ненадеждни партньори. В края на краищата, ти имаше интимна връзка с Мелъди, по дяволите! — Гневът ми се засилва и зашлевявам Пол. — Гледах видеото на Лекс за краката! — Представям си пурпурната пантофка и ме разкъсва ревност. Удрям шамари на Пол отново и отново, от устата ми се леят несвързани думи. Бясна съм и ревнувам, но най-много от всичко се страхувам. Има различни категории любовни връзки — чукане за една нощ в някое отдалечено място, краткотрайна страст, която може да бъде консумирана или не, и убийственото, бавно насъбирано желание, което щом се отприщи веднъж, не може да бъде контролирано. Мелъди беше неговият тип, жена, на която да се възхищаваш и уважаваш и с която да споделиш живота си. Нямаше по-висок залог. — Как можа да ми го причиниш! На мен! На нас!
Пол изглежда отчаян.
— Съжалявам, Кейт. Много съжалявам. Онази нощ, когато се върнах късно у дома и блъснах кучето, мислех за всичко това. Бях сложил край предишната седмица и се мъчех да го осмисля. Направих грешка, но не можех да ти кажа. — Той хваща ръката ми. — Срамувах се. Ще ти се реванширам дори ако това е последното, което ще направя.
— Мамо? — Джош стои отпуснато и ни гледа. Обзема ме срам, че синът ни е станал свидетел на гнусните ни тайни. Трябваше да отложим спора за друг ден, но първо изясняваме този проблем.
— Лекс е мъртъв и тя смята да убие и теб. Ако Порша съумее да го направи така, че да изглежда, сякаш извършителят е Джери, няма да има кой да оспори поста й в КПТВ.
— Но шалът…
— Носеше ли го в нощта, когато си блъснал кучето? Не можеш да си спомниш. Мислех, че беше с него, но може би греша. Когато си се срещнал с нея онази нощ в колата, може би Порша го е взела незабелязано, защото ти никога не обръщаш внимание на такива неща, и го е подхвърлила у дома. Пресякла е канала откъм пътеката и е пуснала ножа във водата. Макс и Маркъс ги нямаше, спомняш ли си? Отворила е задния прозорец и е хвърлила шала вътре. Дори е било още по-удобно за нея, че Ава го е намерила сутринта и го е скрила. Порша е планирала всичко това много отдавна.
— Лекс я предизвика заради финализирането…
— И затова е трябвало да умре, и сега тя се опитва да свърши недовършената си работа. Видеото ми показа финансова теория, но щом Джери е мъртъв, това може лесно да е дело на някой луд — психически разстроена знаменитост се отървава от онези, които са го направили известен. — Млъквам. До сетивата ми достига нещо, което ме кара да застана неподвижно. О, не! Не може да бъде. — Каква е тази миризма?
— Коя? — Пол души въздуха, но не усеща нищо.