В началото на поредицата не знаехме дали Бонакорси ще бъде освободен. След месец го пуснаха. Ако питате мен, той трябва да гние в затвора, докато умре, но аз съм само съпруга и част от обществото, затова коя съм аз, че да решавам? Според Пол имам таблоиден възглед върху живота, на което отговарям, че всеки е либерал, докато не стане жертва на насилие.
И така, тази вечер е посветена на убийци и мохито. Не знам какъв ще бъде ефектът от комбинацията. Сергей, асистентът на продукциите на Пол, е наел ново, нашумяло заведение в града и е организирал вечеря за сто и петдесет души. Това е отлична възможност за служителите да се подмажат, да привлекат внимание към себе си и да се напоркат за сметка на някой друг. Вечерята е важна, защото ще идва Рейф Спенсър, основателят на КПТВ, заедно с други величия, и Пол гори от желание да ги смая. Купила съм си нова рокля и съм си направила прическа. Косата ми се полюшва в красива вълна, когато обръщам глава.
— Е, какво ще кажете? — Завъртам бавно клошираната си пола пред Ава и Лусиана, детегледачката. Ава седи на коленете на Лусиана, която сресва косата й. Двете се кикотят и си шушукат нещо. Лусиана е бразилка и детегледачка на едни наши приятели, но се грижи за нашите деца, когато е свободна. Тя е обсебена от Ава и часове наред играе на кукли и „училище“ с нея, а Джош е оставен да гледа необезпокояван телевизия.
— О, мама е красива, нали? — пита Лусиана и поглежда Ава.
— Смешна си — заявява дъщеря ми.
— Смешно е да го каже момиче, което се облича в жълто, алено и пурпурно — отвръщам.
Ава е издокарана като Алиса в Страната на чудесата и си бърка в носа. Ококорените й очи се втренчват в мен, докато главата й се клати в ритъм с движенията на гребена. Джош дори не отмества поглед от телевизора.
— Този цвят много ти отива — казва Лусиана. — Пол ще бъде горд, че е с теб тази вечер.
— Еха — кикотя се аз малко смутено.
Лусиана повдига слабичките си рамене.
— Пол е секси мъж. Трябва да бъдеш красива, иначе… — Тя не довършва и въздъхва драматично, а после размахва пръст към мен. — Иначе всички мъже са еднакви. — Лусиана е на двайсет, а говори като седемдесетгодишна. Не мога да си представя как млад и красив човек като нея е толкова циничен към мъжете.
— Говориш мъдро, Лусиана — усмихвам се. — Яжте каквото има в хладилника и не позволявай на децата да стоят до късно.
Лусиана кима. Прилага една и съща изпитана във времето практика да ме изкара от къщата. Мобилният ми телефон звъни. Таксито е навън.
— Е, излизам. До скоро.
Джош не отговаря. Телевизорът гърми. Отново проверявам съдържанието на чантата си и оглеждам зъбите си в огледалото в коридора. Все още са там.
Позволявам си лукса да взема такси, защото съм с обувки с високи токчета. Минаваме покрай магазини и къщи и виждам старица, която мъчително се влачи по улицата и тялото й се тресе от усилието да носи тежката си пазарска чанта. Изпитвам вина, че съм галеница на съдбата и заради късмета си. Започнала съм да го приемам като нещо неизменно. Опитвам се да преценя дали това е проблем, когато усещам, че мобилният ми телефон вибрира, защото съм получила съобщение от Джеси.
„Току-що правих най-хубавия секс през живота си! Обади ми се.“
Прибирам телефона в чантата си и облягам глава на седалката. Сигурно съм получила стотина съобщения от Джеси със същия текст. Вярна е на себе си. Пол ще се гордее с теб. Хубаво е да го чуеш. И аз се гордея с него. В главата ми отекват риданията му от понеделник. Седалката изведнъж става лепкава и въздушната струя през прозореца — студена. Нямам обяснение, което да ме успокои, и отново ме обземат неприятни мисли. С Пол трябва да поговорим. Жадувам за яснота и да се върна към хубавия си, нормален живот. Таксито спира и аз ощипвам дланта си, за да се стегна. Аз съм жената на шефа, трябва да играя роля и искам да я изиграя добре.
8.
Ще се видим с Пол вътре, защото той е на съвещание, което ще продължи дълго. Това обикновено не би имало значение, но тази вечер наистина се нуждая от рамо, на което да се облегна или зад което да се скрия. Заставам самотна на опашката пред вратата и някакъв телохранител ме пита коя съм. Барът е пълен с шумни хора, които не познавам, и обиколката ми свършва твърде скоро. Оставам изолирана до гардероба.