Опряла съм гръб във вратата на стаята на Ава и съм приковала очи в запалката. Усещам студения метал на ключа в пръстите си.
— Ще станеш за смях. Първата жена изпълнителен директор на разорена фирма. Няма да ти дадат рицарска титла. — Пръстът на крака ми докосва нещо. Не смея да погледна надолу. Веднъж направих тази грешка и бях наказана.
— Когато разбрах за Мелъди и Пол, това беше идеален начин да внеса хаос. Дискредитирането на директорите на „Форуд“ щеше да бъде причина датата на продажбата да се отложи, докато условията се подобрят.
Ритвам предмета на пода, вдигайки го високо във въздуха. Пред очите ми преминава проблясък на червено и оранжево и веднага разбирам, че това е роботът на Ава.
— Врагът атакува! Врагът атакува! — прогърмява играчката и изненадва Порша.
Тя се препъва и това ми дава съдбоносна секунда да избия запалката от ръката й и да я видя как подскача надолу по стълбите. Забивам лакът в лицето й и я повалям на пода. Пъхам ключа в ключалката, но Порша връхлита върху мен и се мъчи да ме дръпне назад. Ключът се превърта, когато се блъскам във вратата. Гърбът ми експлодира на милиони места от остра болка и разбирам, че вече нямам сили да се съпротивлявам.
Порша сяда върху гърдите ми в пародия на игрите на борба на децата ми и приковава с колене ръцете ми. Дъхът ми секва от болка. Тя изважда отнякъде въже, нахлузва го през главата ми и го затяга около врата ми. Очите ми се изцъклят от напрежението и главата ми сякаш ще се пръсне.
— Така е по-добре. Не се бори. Бизнесът понякога е неприятен. — Порша отметва кичури коса от зачервеното си лице, сякаш е захласната във физическата травма, която причинява. — Онези, които се изпречват на пътя, биват премахвани, а онези, които могат да помогнат, биват поощрявани. — Мелодичният й глас е спокоен, почти подигравателен. — Мислиш, че Пол е с теб? Не… Пол е с мен.
Не са ми останали много сили да се боря. Клепачите ми са като червена завеса, която се спуска и изпитвам ужасяващо разочарование. Порша ме е объркала и в последните си секунди се чудя дали Пол и тя… Чувам звук на тежък камък, който пада в езеро на свечеряване, но после страшният натиск върху гърдите и врата ми отслабва. Мъчително повдигам спускащите се червени завеси и жадно си поемам дъх. Порша се е претърколила встрани от мен и на прага стои Пол и държи бухалката за крикет. Гледа ме безизразно и после очите му се забелват и той се строполява на пода.
Кашлянето и движението са агония за ребрата ми, но се хващам за перилата и се изправям. Появява се Джош и аз се опитвам да го прегърна, но болката ме спира. Миризмата на газ е задушаваща и полепва за гърлото ми.
— Отвори всички врати и прозорци! Веднага! Не използвай телефона тук! Може да взриви къщата. Излез на улицата и доведи някого.
Той хуква към спалнята ми, доволен, че има възложени задачи, които трябва да изпълни.
Препъвайки се по коридора, отивам до шкафа под стълбите и се дръпвам назад от счупената тръба. Съскането на излизащия газ не се различава от съскането в главата ми. Трябва да проверя дали заплахата на Порша за Ава е вярна. Ако я е скрила някъде близо до газта, това е най-очевидното място. Допълзявам до задната страна на тъмния шкаф. Страхувам се да запаля лампата.
— Ава!
Дърпам старата врата на неизползвания килер за въглища. Гръдният ми кош яростно протестира с всяко мое движение. Вратата се отваря трудно и аз нямам друг избор, освен да се вмъкна вътре и да опипвам слепешком. Моята Ава не е тук.
Проверявам останалата част от приземния етаж. Гърбът ми става все по-мокър и зрението ми отново се замъглява. Отварям задната врата. Не, Порша не би рискувала да пренесе Ава през градината, защото има твърде много съседи, които може да я видят. Чистият въздух прояснява замъгленото ми съзнание. Едно четиригодишно момиченце е толкова мъничко, че може да бъде увито в килим и напъхано в кашон. Вървя на зигзаг по моравата. Гади ми се. Дворът на Уенди е пълен със сухи листа, бараката за инструменти мирише на стара окосена трева и „Купринол“ и отдавна не е обезпокоявана. Вратите на яхтата са заключени. Викам Ава, довличам се до далечния край на яхтата и виждам, че в канала плава светлосиният ми пластмасов куфар, пренесен от гардероба ми. Бях го купила за медения ни месец. Ава би се побрала там. Сърцето ми стремглаво се сгромолясва в свят, където съществуват непознати нива на страх. Ава е в куфара.