— Трябва да лежите, госпожо Форман, и да мислите за Англия.
Вглеждам се в бялото небе и усещам, че по лицето ми се стича сълза или може би първата капка от поредния дъжд. Чувам лекия вик на дъщеря ми, когато махат лепенката от устата й. Никога вик на болка не е звучал толкова приятно. Папаракът ми се усмихва и виждам, че му липсва един зъб. Топлите му ръце махат мокрите кичури от лицето ми. Осмелявам се да изпитам крехка надежда, че за нас ще настъпи нов ден.
Епилог
Косъмчетата на ръката ми се поклащат във водата като водорасли по време на прилив. Ноктите ми изглеждат млечнобели на фона на загорелите от слънцето ми пръсти. Ставам и нахлузвам плувната шапка. Клокоченето и свистенето на тялото ми ме разсейват и обичам да слушам как децата ми писукат и краката им шляпат по мрамора около басейна. Ава носи пояс с формата на лебед, а Джош ръмжи като лъв.
Поемам си дълбоко дъх, доближавам ръце една до друга, навеждам се напред и усещам браздите между плочките под петите си. Другият край на басейна изглежда далеч, но аз съм твърдо решена. Наплисквам лицето си и присвивам очи срещу безмилостното средиземноморско слънце. В замъгленото ми от водата зрение се появява висок, тъмен силует в ярки бански. Пол държи кепче за басейн за всеки случай.
— Никога няма да бъдеш по-готова, Филоси — насърчава ме той.
Уча се да плувам. Може би след това ще се запиша на курс по готварство. Днес обаче ще стигна до края на двайсет и петте метра.
Наложи се да седна на дивана до Марика. Получих мига си на телевизионното слънце. Марика седна по-близо до мен, отколкото някога е седяла до Колин, хвана ръката ми няколко пъти и настоя да разкажа моята история по моя начин. И аз го направих. Наранената ми шия не се виждаше под дебелия телевизионен грим. Зрителите не видяха шевовете на порезната рана на гърба ми, нито хапчетата в чантата ми за болката в ребрата. Пол не присъства. Миглите на Марика се сведоха още по-надолу от съчувствие, докато обяснявах, че той още е в болница и че възстановяването от жестокия удар по главата продължава по-дълго, отколкото лекарите са се надявали. Известно време разговорът беше лековат, но аз бях убедена, че Пол ще се оправи. В края на краищата, той беше борец.
Водата се плиска между гърдите ми под целия бански костюм. Годините ми на носене на бикини са свършили и изпитвам леко съжаление за това. Минава Джеси в моден саронг и каубойска шапка и държи високо вилица за барбекю. Наскоро разделилият се със съпругата си Адам върви след нея с голяма купа, в която бавно се задушават морски деликатеси, купени от местния пазар. Колелото на живота не спира да се върти. Хубаво е, че тя е тук. Къщата е голяма и може да подслони цяла тълпа. Пол предложи да се махнем от Лондон за известно време, да се съвземем и да избягаме от неприятните спомени. Той беше прав, защото медийният интерес беше огромен, пък и можем да си го позволим.
Изтласквам се от дъното и започвам да плувам кучешката до стената на басейна. Не е стилно, но е ефективно. Също като мен, ще кажат някои. Получих писма от почитатели във „Време за престъпление“ за това. Когато ги показах на Пол, той се разтревожи, че някой може да ме преследва, но аз отхвърлих със смях предположението му. „Хайде да не се надскачаме“ — рекох.
Научи ме да плувам бивш командос на име Боби. Позволих си частни уроци за награда.
— Не искам да възприемаш лошите навици, които виждаш в басейните из цяла Британия — каза той, докато ме отпускаше във водата в плиткия край и уравновесяваше правилно тялото ми. — Всичко е в главата. Човешката глава е много тежка, колкото диня.
Скочих паникьосана, плюейки вода. Забележката му ми припомни как главата на Порша се разцепи от бухалката за крикет… Образът беше твърде ярък и пресен. Прогонвам картината от съзнанието си и поглеждам децата. Джош прави циганско колело близо до храсти лавандула, а Ава го гледа и чеше с пета прасеца си. Естествено, водихме децата на психиатър. Елоуид ни препоръча куп знаменитости. Издръжливостта на Ава и Джош е цяло чудо.
Вече съм в по-дълбоки води и знам, че дъното се отдалечава от петите ми. Трябва да се съсредоточа, но най-много от всичко — да запазя спокойствие. Боби учудено каза, че аз съм един от най-трудните му ученици и че съм упорита в страха си.
— Всичко е в главата, Кейт. Освободи съзнанието си.
Мисля, че Боби е таен хипар.
— Никога няма да стане!
За жалост това не ми предложи утеха. Знам, че може, и че се случи.