— Кейт! Страхотно е, че те виждам — спасява ме Сергей, сериозен на вид руснак, около трийсетте, издокаран в черен костюм, черна риза и черна вратовръзка. Сергей обича черното. Той е невероятно добър в работата си и пази Пол, както питбул пази наркодилър от Ист Енд. Целува ме официално по двете бузи и ме пита как са децата. В същия миг пристига Астрид.
— Здравей. Ти ли си съпругата на Пол?
Кимам и се усмихвам. Астрид ми задава този въпрос за трети път. Лекс има две асистентки и едната е Астрид. С Пол се шегуваме, че Лекс има две секретарки, защото нито едната не е достатъчно добра, за да върши работата сама. Лекс твърди, че в лудостта му има метод. Той наема кандидати за слава, които искат да бъдат в телевизията, и казва, че най-добрите идеи често му хрумват от „сателитните чинии“.
— Аз съм Кейт — усмихвам се.
— По дяволите, точно така. Не помня имена! — Астрид е австралийка. Тя закачливо забива юмрук в твърдия като камък корем на Сергей. Сребристата й блуза без гръб рекламира, че е достатъчно млада да не носи сутиен. — Хайде да се натряскаме! — Астрид ме прегръща силно, притиска закръглена и уханна буза до моята, хваща ме за ръката и тръгваме към главната част на сградата.
Характерите на Пол и Лекс се отразяват като в огледала в асистентките им. Пол нае Сергей, защото не искаше красивите, тъпи мацки, които Лекс беше назначавал през годините.
— Не понасям да бъда клише — казва Пол. — Кой иска да работи и да се разсейва от желание да чука секретарката си? Е, например баща ми, но стига сме говорили за това.
— Кейт, знаеш ли, че сградата е била кланица? — пита Сергей.
— Чух. Изумително място. — Двамата се вглеждаме в красивия сводест дървен таван.
— Според мен прилича на катедрала — обажда се мъжки глас. Обръщам се и виждам Джон, който гледа нагоре. Адамовата му ябълка хвърля тъмна сянка върху врата му.
— Здравей, Джон. Как вървят нещата? Изглеждаш добре. — Целувам посивялата кожа на хлътналата му буза.
Той кима, усмихва ми се тъжно и унесено посочва с чашата си с плодов сок над главата ми.
— Виж, старите куки за месо още стоят над бара.
Астрид издава звук на погнуса. Пол ми е казвал колко трудно е било за брат му да остане чист и за ежедневната му битка с демоните и пристрастеността му. Чувала съм за желязната му воля и решителност. Уважавам Джон, но не съм сигурна дали го харесвам.
Между мен и него сякаш има пласт на поражение, както и между него и света. Пол е съгласен, но все пак Джон му е брат. Джон се занимава с правните въпроси на телевизия „Форуд“, измъкнат от реката на провала от Пол и изсушен. Малцина биха го направили и още по-малко биха поели риска или биха си губили времето, но Пол не е като повечето хора. Той назначи най-големия си брат след продажбата, но не да мете пода или да върши някаква скучна бюрократична работа, а да преглежда важни договори. „Дай му отговорност и той ще откликне. Не понася съжалението“ — каза Пол.
Срамувам се, но абсолютно не съм съгласна с него и категорично заявих, че ще последва катастрофа и че фирмата ще бъде в риск, но той не ми обърна внимание. Две години по-късно се оказа, че греша. Гуляите с уиски и кокаин изчезнаха заедно със съпругата му, парите му и предишната му кариера като адвокат по рекламите, както и чувството му за хумор, и бяха заменени с ежедневни събирания на „Анонимни невротици“ и „Анонимни алкохолици“, спортната зала и цигари. Поглеждам куките за месо — тежки, извити и осветени от стотина малки прожектора отдолу и отгоре и светорегулатори — и после виждам, че Джон ме гледа изпитателно. Пол настоява, че не му е казал какво мисля, но когато Джон ме гледа така, подозирам, че му е казал. Кръвта вода не става.
— Мисля, че това е подходящо място да се покаже успехът на „Форуд“ — обажда се Сергей.
— Е, определено го заслужавате след „Отвътре-навън“. Отзивите за предаването са феноменални.
— Да, това са тестисите на телевизията! — възкликва Астрид. Ентусиазмът й е заразителен и всички се смеем.
— Знаеш ли къде е Пол? — обръщам се към Сергей.
— Изостави ли те вече? — Той се оглежда.
— Не. Дойдохме поотделно. Пол имаше съвещание, което продължи дълго, и затова дойдох сама.
Забелязвам леко намръщване, което набръчква гладкото чело на Сергей.
— Ами, ще се опитам да го намеря. Видях го преди по-малко от пет минути. Беше с някакви важни клечки от КПТВ.
— Ето го! — вика Астрид. Тя е висока и наднича над главите на гостите. Усмихва се и маха над рамото ми. Пол пристига и лепва целувка на бузата ми.