— Жена ми! — Той задържа ръката си на кръста ми, сякаш не иска — или не трябва — да ме пусне. — Къде е питието ти? Дайте шампанско на Кейт! — Спира минаваш сервитьор и взима чаша от подноса му. Пол е във вечерен костюм. Сияе от здраве и изглежда секси и привлекателен. Черните му очи блестят. Потупва някого по рамото, а друг го поздравява за нещо. Пол ме представя на някакви тузари от бизнеса и аз влагам всичките си усилия и внимание да ги предразположа. Очевидно го правя добре. Вкопчвам се в подобни коментари. Не съм убедена, че списъкът с уменията ми е дълъг. Докато се редим на опашка да намерим местата си, Пол е центърът на вниманието, главният човек, около когото се въртят вечерта, тълпата и кариерите им.
Половин час по-късно сядаме да вечеряме. Аз съм на масата с важните личности, въпреки че на такива събития се чувствам като трето колело на мотоциклет. Пол ме запознава с Рейф Спенсър. Чувала съм много за него през годините и толкова често съм виждала снимката му в медиите, та имам чувството, го познавам, въпреки че се срещаме за пръв път.
— За мен е чест — казвам по-въодушевено, отколкото е необходимо, докато стискам ръката му.
— До края на вечерята вероятно ще го наричате проклятие — отговаря той и погледът му омеква. Лицето му е осеяно с големи бенки от твърде много карибско и средиземноморско слънце и е по-нисък и по-слаб, отколкото изглежда по телевизията.
— Намерихте ли време да гледате „Отвътре-навън“? — питам учтиво.
— Да, намерих време — отвръща Рейф. — Знаете, че сме били в едно училище с Джери, макар че той е малко по-голям от мен. Мисля, че предаването е много интересно.
— Интересното е как животът на двама души от едно и също място поема по толкова различни пътища.
Рейф се смее.
— Би било справедливо да се каже, че с него сме най-известните хора, произлезли от онази част на Донегал за повече от едно поколение. — Той носи чара си с лекота, което е в разрез със славата му на велосираптор в света на бизнеса. Рейф дърпа стола ми да седна и Пол засиява.
— По-скоро прословути, отколкото известни, нали?
Траекторията на кариерата на Рейф от син на ирландски месар до евентуална звезда в „Чиракът“, е история, разказвана много пъти.
— Джери и мен ли имате предвид или само мен?
Усмихвам се.
— Не съм убедена дали има голяма разлика между двамата, въпреки че е по-забавно да си известен. Звучи по-вълнуващо.
Рейф се замисля по-дълго, отколкото аз бих направила. Сериозно мисли какво да отговори.
— Вече имам достатъчно вълнения в живота. Още малко и горкото ми сърце ще се пръсне. — Той притиска ръка до лявата страна на добре ушития си костюм и завърта очи. — Ще оставя на момчетата от „Форуд“ предизвикателството да станат известни.
Лекс се включва в края на разговора ни:
— Моето най-голямо предизвикателство е да превърна убиец в знаменитост.
— Не може да се отрече, че камерата го обича — добавя Пол. — Зрителите не можеха да откъснат очи от него. Много по-различен е от онова, което очакваха хората, и това прави голямата телевизия.
— За голямата телевизия — казва Лекс и вдига чашата си.
— За голямата телевизия. — Всички вдигаме наздравица.
Сергей е свършил добра работа с разпределението на местата. Дъвча ордьовъра и слушам емоционален мъж на име Джетро, който разказва забавна история как се снимат сибирски белки. Жената до него повтаря недискретна клюка за рок звезда, когото е свалила в монтажна зала, и ние ревем от смях. Готвя се да разчупя леда с надут на вид костюмар през два стола от мен, но забелязвам, че Лекс се промъква между масите на път към изхода. Предполагам, че отива да пуши. Извинявам се и тръгвам към вратата. Излизам и го виждам с Астрид и група хора, които не познавам. Той ме съзира, кима и ми маха с ръка да отида при него.
— Може ли да си изпрося една цигара? Опитвам се да ги откажа, но не успявам. — Всъщност не съм пушила от години.
— Разбира се. И аз. — Той ми държи запалката по сексуално загатващ начин.
Трудно ми е да определя защо не харесвам този човек. Очевидните неща са налице — той е арогантен, суетен и егоист, но това не му пречи да бъде страхотно популярен, особено сред младите жени. Не го разбирам и се чудя дали смущението ми не е страх, че не съм съгласна с мнозинството и с Пол, и пропускам нещо.
Лекс се хили самодоволно и ме представя на всички. Аз го стрелвам с многозначителен поглед.