— Чух, че си изкарал щура нощ в понеделник.
Той издухва кръгче от дим и се усмихва.
— Не мога да разкрия нищо, Кейт, това е Законът на пътя.
От всички изрази, които обобщават телевизионната индустрия, най-много мразя този. Тайните между колеги и сътрудници на свободна практика, когато са на снимки, лъжите към съпругите и многострадалните партньори за случилото се в онази къща в Ибиса или в онзи хотел в Русия, или в онази каравана в Ирландия по време на шестседмичните снимки (по-точно шестседмичния купон). Някои професии изискват усилена работа, а в телевизията му викат „правене на снимки“, ако историите, които чувам, са верни. Никога няма да разбера колко тайни са останали скрити, защото съм съпруга на шефа.
Някой се подхилва и аз рязко се оглеждам. „Овладей се, Кейт“ — казвам си. Хващам се за лакътя с другата си ръка. Цигарата е до ухото ми.
— Колко досаден е този телевизионен израз. Аз знам по-хубав от музикалния бизнес. — Накланям се към Лекс. — Всичко в името на изкуството, но хитовете в името на чукането.
Той се смее и другите се отпускат. Никотинът изпълва организма ми и ми се гади.
— О, и аз знам един! — обажда се Астрид и стъпква фаса си. — Една моя приятелка работеше на рецепцията в музикална компания. Влязъл Стинг и се запътил право към бюрото й, а тя му рекла: — Не стой толкова близо до мен.
Всички се смеят. Щеше да бъде забавно, ако не исках толкова отчаяно да знам истината и да се хващам за сламките на разбирането, които Лекс не предлага. Как да открия какво всъщност се е случило в понеделник? Главата ми се замайва.
След пет минути Лекс хвърля фаса си в канала. Потупва ме по гърба и се обръща да влезе вътре.
— С тази бързина ще ме покажеш във „Време за престъпление“, след като те спуснаха с парашут в предаването. — Той прави преувеличен жест на самозащита. Усмивката ми е като на наемен убиец.
Вътре е много задушно и вечерята се влачи бавно. Би трябвало да е приятна, утвърждаване на всичко, което е постигнал Пол, но за пръв път оглеждам залата, търсейки жени, по които той би се увлякъл. Територията ме потиска и изпивам виното си. Сергей минава и ме потупва по рамото с утешителен жест. Замислям се как той се намръщи и се опита да прикрие смущението си, когато казах, че Пол е на съвещание. Обземат ме горчиви предчувствия за нещо лошо.
Друго потупване по рамото ме изтръгва от отровните ми мисли. Порша Уедъръл, главен изпълнителен директор на КПТВ, се навежда да ме поздрави и аз се радвам толкова много, че ме разсейва, ставам и я прегръщам, сграбчвайки я непохватно под мишницата си.
— За какво си се замислила? — пита тя.
— Уморена съм, това е всичко. — Плесвам се по челото. — Извинявай, знам, че звучи смешно.
Порша стиска ръката ми и няколко пъти повтаря: „Съвсем не“.
— Не смятай, че тъй като имам важна работа, съм по-напрегната от теб. Може да не е така. Много съм добра във възлагането на задачите си на друг. — Тя се усмихва. — Освен това — вдига пръст с красив маникюр — нямам деца, с които да се занимавам. — Тя е най-младата жена, цитирана в индекса ФТСЕ100 на Британската фондова борса, която оглавява фирма. Когато се движи, си представям звук на счупени стъклени тавани. Прическата й е консервативен рус шлем, наречен „възрастна жена“, а костюмът й е скъп и в непреходен цвят. Тя оглавява една от най-големите британски компании, а се обзалагам, че още няма петдесет. Мога да си представя да ръководя живота на Джеси, ако нямах свой собствен, но Порша е екзотична и неразгадаема като амазонска индианка или тибетски пастир — нещо, на което се дивиш по време на туристическо пътуване или зяпаш по документален филм.
— Много си великодушна. Кажи ми, колко често ходиш на такива събития?
— Веднъж в седмицата, въпреки че това е най-интересното. Събитията на „Форуд“ са в центъра на вниманието. Мисля, че всичко върви гладко, защото Пол и Лекс са отлични партньори.
Усмихваме се една на друга.
— Но колкото по-дълго говориш с мен, толкова по-неприятна става вечерта.
— Престани! — Тя стиска ръката ми. — Но между нас казано — Порша се навежда зад гърба на мъжа до мен, — ако знаеш на какви тържества съм присъствала понякога, ще разбереш колко блестяща е твоята компания. — Усещам, че в тялото ми се разлива топлина, и не само от виното. Порша има рядката дарба да ме кара да се чувствам специална, сякаш съм единственият човек в помещението. Това вероятно е само един от многото й таланти, благодарение на които се е изкачила до върха. — Като стана дума за интересни хора, онзи ден се запознах с една твоя приятелка, Джесика Бут.