Колата. Изскачам от къщата за секунди и се качвам в колата, цвят престижно синьо, ако си спомням правилно. Сядам на мястото на шофьора с ръце на волана и изведнъж ми става неудобно. Всичките ми съседи могат да ме видят. Педалите са твърде далеч и не мога да ги докосна. Краката на Пол са по-дълги от моите. Не знам какво правя, нито какво търся. Проверявам дали по волана, дръжките на вратите и индикаторите има кръв, но не откривам нищо. Търсенето под седалките приключва с изсъхнала огризка от ябълка и страница, откъсната от комикс.
Разочарована съм. В полицейските филми по телевизията като по чудо откриват обицата на жертвата, сякаш жените ги изпускат навсякъде, където ходят. Изпитвам желание да се изсмея, когато си представям мръсни бикини с надпис „Понеделник“.
Слизам, заобикалям колата и внимателно се вглеждам в бронята. Изненада. Няма вдлъбнатина. Съседът излиза, махаме си любезно с ръце и аз се преструвам, че оглеждам растенията си. Улицата е тиха и доволна. Това би трябвало да е реалността на живота ми, но дори късната следобедна светлина не може да ме пречисти от готическите ми мисли. Дали бях сбъркала фамилиарността с интимност? Познавах ли изобщо съпруга си?
Стоя на алеята и гледам къщата ни, когато съзирам нещо. Леден шамар на прозрение удря сърцето ми. С Пол купихме тази порутена сграда и я ремонтирахме с любов, превръщайки я от лабиринт от малки стаи в стилен и уютен семеен дом. Голямата градина отпред беше с напукан цимент и избуяли плевели, която превърнахме в място за паркиране с гранитни плочки и насадихме много растения. Когато съседите ни изразяваха възхищението си, ние признавахме, че сме направили грешка — паркингът е твърде малък. Пространството между оградата на градината е много тясно и са необходими доста усилия, за да вкараш колата на заден ход. Поглеждам страничните огледала, гордо стърчащи от каросерията. Наистина трябва да внимаваш, за да се вмъкнеш там. Пол е паркирал тук онази нощ и оттогава никой от нас не е използвал колата. Маневрата му е била безупречна.
Спомням си разговора ни с яснота, от която ми секва дъхът. Колко изпи? Той измърмори нещо, но не отговори, оставяйки въображението ми да запълни празнотите. Мисля, че Пол беше трезвен — хладнокръвен и пресметлив. Дали се престори, че припада пред мен?
Прескачам стъпалата по две наведнъж, обзета от нова решителност. Пол е разхвърлян. Гениален е, но е небрежен. Много сме се разправяли през годините и приятелите ни са се забавлявали и отегчавали от разказите ми за пословичната му разпиляност — палто, захвърлено в коридора, обувки, оставени пред стълбите. Веднъж намерих нотариалния акт на къщата в купчина хартии, които беше сложил за изгаряне в камината. Ала това тичане около него сега ми се отплаща, защото знам къде е всичко. Преравям коша с прането — нищо. Проверявам джобовете на панталоните му и подметките на обувките му. Развълнувам се, когато откривам работното му куфарче, но криминалното ми разследване не разкрива нищо, освен касови бележки, договор, няколко пластира и старо пакетче дъвка. Взимам черното му вълнено палто. Времето днес е топло и Пол облече шлифера си. Оглеждам за косми, кръв и петна — живот, с който не съм запозната. Помирисвам го. Нищо. Замислям се усилено за нощта, когато Пол се върна. Има нещо, което не мога да си спомня, някакъв липсващ детайл. Слънчев лъч пронизва светлия облак навън и озарява хола. Онази нощ беше студена. Имах чувството, че зимата все още ни държи в хватката си. Пол усеща студа. Не мога да намеря шала му.
Започвам да претърсвам къщата с убедеността на човек, който не търпи поражение. Познавам я в детайли — всяко скривалище, кътче, накъде са наклонени стълбите и как се търкалят играчките по тях, кои ъгли събират прах и откъде влизат мравки. Ако е скрил нещо, Пол няма шанс. Час и половина по-късно, в здрача на ранната вечер, трябва да навляза във вражеска територия и да огледам бараката с инструментите. Взимам внимателно навити кълба градинарски канап и отварям косачката за трева, която е почистена и прибрана за зимата. Пол може да бъде съвсем различен, ако реши. Мисълта не ми предлага утеха. Докато дърпам греблото, чувам, че някой ме вика.