— Безупречно представяне, Кейт. Той е професионалист — с възхищение казва Сара.
Пол ходи на курс за медийно поведение преди няколко години, защото интересът към телевизия „Форуд“ означаваше, че все по-често ще го търсят за интервюта. На курса обясняват теоретично как да използваш правилния език на тялото, как думите ти да звучат убедително, как да се изплъзваш от неудобни въпроси и да не се ядосваш. Един познат продуцент, който беше на курса с Пол, с възхищение ми каза, че на Пол не му трябвали съвети. Той бил най-добрият, когото познавали, и нямало на какво да го учат. Камерата го обожавала.
— Пол е безупречен лъжец — отговарям и Сара се смее, но аз съвсем не се шегувам.
Денят минава, без да се случи нещо, заслужаващо внимание. По-късно отивам в училището да взема Джош и Ава. Влачим се към дома си по-бавно от охлюви, децата се карат и главата ми пулсира. Джош не може да повярва, че му позволявам да играе с моя айфон. Аз се отпускам на стол в кухнята.
— Мамо, ще сплетеш ли косата ми? — Ава се върти насам-натам. Протягам ръка към бутилка бяло вино и чаша. Какво пък, по дяволите, вече е пет часът. Какво лошо има?
— Не днес, миличка. Мама не се чувства добре. — Сякаш строител ми е казал, че основите ми, които съм мислела за солидни, трайни и непоклатими, са подкопани от неизвестен вредител и домът ми всеки момент ще рухне.
Предлагам на Ава да си сложи някой костюм и тя хуква навън. Оставам сама в кухнята, кралица на безлюдно владение. Виното има кисел вкус, но го изпивам. Цял живот съм искала да бъда майка. Харесвах всичко, което съм работила, борех се и се радвах на повишенията и увеличенията на заплатата. Сражавала съм се от едната или другата страна на бойните линии на фирмената политика, но това бяха работни места, а не кариера, нещо, с което да убивам времето, докато започне истинската ми работа. Сега обаче, когато и двете ми деца ходят на училище, желанието ми да се определя по някакъв друг начин се засилва. Знам, че донякъде това се дължи на страха, че съм станала старомодна, надхитрена от променящите се времена и настроения. Пол непрекъснато се противопоставя на разни вълнуващи идеи. Може би не съм вървяла в крак с времето. Изпивам още вино. Обзема ме сантиментална самовглъбеност.
Чувам, че Ава трака надолу по стълбите с мои обувки на високи токчета, и избърсвам с ръкава на пуловера си сълзите на самосъжаление. Тя тътри крака до кухнята, за да не се изхлузят обувките. Сложила си е крила на фея и костюма на Снежанка и блещукаща корона на главата. Понякога обичта към дъщеря ми ме връхлита ненадейно.
— О, Ава, много си красива.
— Не мога. — Роклята й се влачи на пода зад нея. Протягам ръце да я прегърна, да се сгуша в нейната младост и невинност и да се опитам да прихвана част от магията й. — Това е коланът ми. Ще ми го завържеш ли?
В безупречната си ръчичка с малки трапчинки на кокалчетата на пръстите Ава държи шала на Пол. Между мъничките й пръстчета се вижда голямо размазано петно кръв.
— Къде го намери? — Гласът ми сякаш идва някъде отдалеч.
— В кашона с костюмите ми.
— Виж какво, вземи моя колан. — Тя отваря широко очи от вълнение, когато издърпвам колана си от гайките на джинсите. — Специална почерпка.
Издърпвам леко шала на Пол от ръцете й. Ава го пуска, взима колана ми и хуква към хола.
Шалът на Пол е кашмирен и съдържа още нещо модно и безполезно като заешка вълна и други нишки. Пухкав е, с влакънца, които стърчат. Има красива ивица и не е много дълъг. Купих му го за Коледа. Какво да купиш на човек, който има всичко? Същото нещо всяка година, защото той непрекъснато ги губи.
Пол улеснява дори купуването на подаръци. Красив хомосексуалист уви шала в хартия за подаръци и рече: „Нека да му е топло“. Даде ми тежък картонен плик с дебели въжени дръжки. Знам как завързваш този шал, Пол, стегнато около врата си и с къси краища над гърдите. Ръждивото петно разцъфва като отровна роза в единия край, твърдо и крехко на допир. Това означава, че онова или онзи, който е кървял, се е облегнал на гърдите ти, но ти ми каза, че си влачил кучето, издърпал си го встрани от пътя. Чувствам как паниката ми се засилва.
Това търсеше Пол от няколко дни и двамата бяхме заблудени от дъщеря ни, която беше прибрала шала в кашона с костюмите си, нейната съкровищница. Сигурно е имало много кръв, прясна и лееща се свободно. Свикнала съм с кръвта, Пол, като всички жени. Месечният ми цикъл започна, когато бях на тринайсет. Имам менструация от двайсет и пет години и съм родила две деца. Знам как изглежда кръвта върху памук, дантела, найлон, коприна, дамски превръзки и хартия и как се просмуква в чаршафите, бикините, пижамите, нощниците, най-дебелата част на джинсите и дори върху карираната седалка на лондонски автобус. Знам, че петното е попило бързо и дълбоко. Дали онзи някой или някоя те е била прегърнала? Били ли са лицето или устните й близо до твоите? Какво са казвали? Дали са умолявали, молели, крещели или умирали?