Чувам гласа на Ава от другата страна на живия плет.
— Чичо Джон, къде е мама?
Не помръдвам. Нека да ме намерят.
— Имаме проблем — тихо, но отчетливо казва Джон.
Чувам изсумтяване и нещо, което не разбирам.
— Тя така и не подписа документите.
— Мислех, че всичко е финализирано! — възкликва Пол.
— Не е. Прегледах ги една сутрин. Не се е подписала. Освен ако в дома й няма нещо, което не е при нас.
Пол ругае.
— И какво ще стане сега?
Джон отговаря нещо неразбираемо. Надничам през живия плет, съзирам за миг само цветове и движения и надушвам цигарен дим.
— Ще си остане между нас. Не го споменавай пред друг.
— Нека да тръгнем натам, татко! — Гласът на Ава сякаш прогърмява след поверителния разговор на баща й. Усещам странен вкус в устата си. Какво не ми е позволено да знам? Едва не изскачам от кожата си, когато някой ме потупва по рамото.
— Защо изглеждаш толкова гузна? — пита Лекс.
— Сигурен ли си, че не ми приписваш твоите чувства?
Той се ухилва и острите му зъби проблясват. Приглаждам косата си и се опитвам да възвърна спокойствие.
— Хайде да ги потърсим. — Забързвам по тясна пътека, но Лекс ме дръпва за ръката.
— Закъде си се разбързала? — Той ме хваща под ръка и тръгваме бавно като разхождащи се влюбени.
— Тежка седмица, а? — пита Лекс, но аз не отговарям.
— Не исках да те ядосам. Единственото ми желание е фирмата да постига успехи, Кейт.
— Твърдиш, че си по-всеотдаен от Пол?
— Не, но по душа Пол не си пада по риалити предавания. Той иска да прави по-сериозни неща, например за Ливан или незрящите деца в Африка, но те не докарват пари. Харесва ли ти или не, фирмата беше продадена заради…
— Теб.
Лекс повдига рамене.
— Щом така ти харесва.
— Не си спомням „Кой го е направил?“ да е имало медийния профил, който получихте за предаването с Джери Бонакорси.
— О, Кейт, обожавам начина, по който подкрепяш за всичко Пол, каквото и да направи! Господи, искам жена като теб! — Той докосва с пръсти гъстата редица тисови дръвчета и набраздява вълнообразно повърхността им.
Хрумва ми нещо. Пол често върши телевизионна работа, цяла седмица дава интервюта, защитава „Отвътре-навън“ и рекламира компанията. Медиите настояваха да чуят само него. Не се обърнаха към Лекс. За суетен човек като него сигурно е било голям удар. Телевизия „Форуд“ е партньорство между Лекс и Пол, които притежават по четирийсет и пет процента, а останалите са инвеститори. Питам се докога ли ще издържи партньорството им. Ако напусне „Форуд“ или бъде опозорен, Пол може да бъде принуден да продаде дела си от фирмата и на инвеститорите да бъде предоставена възможността да го купят първи. Лекс може да се сдобие с контролния пакет и да спечели много повече пари, когато продажбата бъде завършена. Осъждането за убийство определено би било причина да принуди Пол да продаде дела си.
— Разбра ли къде е бил Пол в понеделник през нощта? — Лекс е предсказуем като месоядно животно, което гони антилопа и атакува югуларната вена. — Предполагам, че полицаите са те питали.
Опитвам се да го погледна унищожително, сякаш да докажа, че словесните му удари не ми се отразяват.
— Не се интересуваха от това. Задаваха ми общи въпроси за Мелъди и колко добре я е познавал Пол. — Идваше ми да се сритам. В опита си да говоря непринудено бях влязла право в най-опасния капан. Лекс отново ми се ухили с онази усмивка, сякаш знае много тайни.
— Странно. Ти гореше от желание да разбереш къде е бил Пол в онези губещи се часове. — Той не откъсва поглед от мен. — Но като се има предвид какво знаем сега, не съм изненадан. — Усмивката му угасва. Вече е абсолютно сериозен и стиска ръката ми.
— Пол беше с мен.
Той не може да скрие изненадата си.
В същия миг Джош, Ава и Пол се появяват зад ъгъла и се втурват към нас.
— Мамо, аз го намерих пръв — съобщава Джош.
— Виждам всичко! — вика Ава, която е на раменете на баща си.
Лекс бързо пуска ръката ми, сякаш се е опарил. Все още не се е женил. Връзките му продължават по няколко месеца. Втренчвам се предизвикателно в него, за да няма недоразумения за намеренията ми. За добро или за лошо аз съм избрала на чия страна да застана и е по-добре той да знае колко сериозно ще я поддържам. Дали си въобразявам, или наистина виждам за пръв път уважение в очите му?