— Съжалявам — казва той, сяда на стола и вдига единия си крак да си обуе чорапа.
О’Шей пристъпва към работа.
— Какви бяха отношенията ви с Мелъди Греъм?
— Работех с нея по документално предаване, което заснехме наскоро. Тя направи проучванията.
— За какъв срок я бяхте назначили?
— Не беше назначена. Тя работеше на свободна практика. Може би беше с нас шест месеца.
— Добре ли я познавахте?
— Не ви разбирам.
— Излизахте ли заедно, такива неща?
Пол повдига рамене.
— Рядко. Много съм зает, но от време на време изпивахме по чашка и тя беше на партито по случай началото на предаването. Не бих казал, че я познавах добре. Би било силно казано.
Уайт записва нещо в тефтерчето си. Пол слага крака си на пода и вдига другия, за да нахлузи чорапа си.
— Как се запознахте?
— Тя дойде в офиса, защото имаше някакво предаване. Аз ръководя телевизионна продуцентска фирма, срещам се с много хора и е важно да знам кои са и какво умеят да правят. Това е начин да изпреварвам конкуренцията.
— Мелъди Греъм е искала да прави предаване, така ли?
— Да. — Пол става, запасва ризата си с бързи движения, взима часовника си, слага го на китката си и го закопчава.
— Но е работила при вас само като изследовател?
Седя неподвижно на стола и гледам в ръцете си.
Кожичките около ноктите ми са сухи и връхчетата на пръстите ми са напукани. От твърде много търкане да почистя нещата.
Пол вече е напълно облечен и съсредоточава вниманието си върху разпита. Слага крака на пода и ръце на облегалките на фотьойла. Пръстите му висят. В тази поза седиш, когато ти правят тест с детектор на лъжата.
— Нещата често стоят така. Мелъди е правила задълбочени интервюта с различни хора. Деловият ми партньор Лекс я препоръча на продуцента и той я нае.
Уайт се мръщи. Не разбира нещо.
— Лекс води ли събеседване с нея?
— Доколкото знам, не.
— Тогава е било хубаво от негова страна да й даде работа.
— Тя имаше безупречни препоръки, иначе нямаше да получи ангажимента, но и изглеждаше добре. Това е важно за Лекс. Той я забеляза, докато Мелъди говореше с мен. Офисът е отворен. Лекс обича да има красиви момичета сред нас, така да се каже. Може и да не е редно, но в телевизията е така. — Пол не се колебае, докато изрича всичко това. Държи се дръзко и предизвиква двете полицайки да намерят грешка в размислите му за света. О’Шей свива устни и сърцето ми трепва тревожно. Пол не избира лесния път и докато гледам дълбоките бръчки, спускащи се от носа до устните на О’Шей, се питам какви ли дълги битки е водила през десетилетията и колко ли години извънреден труд е положила, за да стане детектив инспектор. Очевидно и тя като мен не е изпитвала удоволствието да е физически привлекателна. — И трябва да отбележа, че Мелъди свърши много добра работа.
— Каква по-точно беше работата й?
— Тя проучи миналото на Джери Бонакорси — отговаря Пол и О’Шей изкривява лице в гримаса при споменаването на името му. — Уреди няколко интервюта със семейството му и присъства на някои от снимките, които направихме в затвора — обяснява той. О’Шей въздиша, сякаш е раздразнена. — Може би нямам право да го казвам, но прав ли съм в предположението си, че вие не сте съгласна с решението на Комисията за условни присъди? С вашата професия сигурно не одобрявате, когато освобождават затворници.
— Иска ли питане — обажда се Уайт и се оживява. — Животът е безценен, иначе защо ще ставам сутрин?
О’Шей поклаща глава.
— Сега поне обществото знае с какво си имаме работа.
— Ще го приема като комплимент — казва Пол и се усмихва. Полицайките отвръщат със същото. Вече ги е спечелил на своя страна. — Мелъди разви и идеята за „Време за престъпление“, което се излъчва в момента. Имахме поредица от срещи с нея, за да го обсъдим.
На дивана кимат две глави.
— Какво правихте миналия понеделник вечерта?
— Отидох да пийна с колеги и после се прибрах вкъщи. — Пол назовава Лекс, Астрид, Сергей и Джон и бара, в който са ходили. — Мисля, че Лекс си тръгна пръв около девет и половина, а ние останахме още малко.
— С колата си ли бяхте?
— Да.
— Кога се върнахте?
Пол не отговаря и ме поглежда. Лицето му не издава нищо и ъгловатите му черти са същите като винаги. Виждам, че уморените очи на Уайт го наблюдават и чакат. Кракът на Пол потрепва.