Изминаха две дълги минути и после Джеси изведнъж възкликна:
— О, не трябваше ли да умра сега?
— За бога, Джеси! — изрева Лекс, който е много амбициозен и се бори докрай.
В същия миг от гърлото на Джон се чу тих звук на задушаване. Той наклони стола си и се вкопчи в масата с побелели пръсти. Изпусна я, прекатури стола и се строполи върху керамичните плочки. Чух как главата му се удари в пода.
— Добре ли си?
Тялото на Джон потрепваше мъчително. Очите му бяха затворени.
— Леле! — рече Пол.
— Да проверим дали е добре! — извика Сара и стана.
Сара е моята разумна приятелка, точна и невъзмутима. Освен това си е направила труда да изкара курс по оказване на първа помощ и щом тя се разтревожи, реших, че е по-добре и аз да се притесня.
— Джон? — Наведох се и докоснах лицето му. Нищо. Разтърсих го за раменете, столовете скърцаха, докато гостите ставаха и се навеждаха да го видят. — Джон! — извиках по-силно.
— Той наистина ли се удари? — попита Елън, която се върна от света на мъртвите.
Вгледах се в Джон и чух, че Джеси изпищя:
— Това кръв ли е?
Под главата на Джон се беше появило тъмно размазано петно.
— Джон? — Отново разтърсих рамото му. Той не помръдна. — Боже мой! — Клекнах до него. Кръвта беше лъскава и прясна. Импулсивно докоснах шията му, за да проверя пулса. — Да извикаме линейка! — Вдигнах глава и огледах кръга от хора над мен. Някой ми даде мобилен телефон. Набрах 999 и спрях с пръст върху зеления бутон за свързване. Бях чула смях. Погледнах Джон, който продължаваше да лежи на пода, но се хилеше широко. Изплези големия си зелен език и ми показа шишето с доматено пюре в ръката си. Ударих го по рамото. Всички изпаднаха в истеричен смях. — Копеле! — Много се ядосах. Наистина се уплаших за него. Джон не знае граници и винаги отвежда нещата малко по-надалеч, отколкото смятам за удобно.
— Тя сериозно провери пулса му!
— Повикайте линейка! — имитира ме Лекс.
— Представяте ли си, ако се беше обадила?
— Не мислех, че номерът е доматеното пюре ще мине, но стана феноменално! — с възхищение добави Фил.
Джон още беше на пода и бършеше кетчупа от косата си.
— Е, кажи ми кой беше? — попита ме той.
— Какво?
— Кой ме уби?
Бях забравила за тъпата игра и се чувствах неудобно, че всички ми се подиграват.
— Де да знам. — Искаше ми се играта да свърши. — Сара — предположих, но тя поклати глава.
— Интересно е, че сме на страната на убиеца, а не на Кейт, детективът — отбеляза Фил, придърпа лимоновата торта към себе си и потърси нож. — Като заговорничим с убиеца, ние набеждаваме и някой, който е невинен.
— О, Филоси, как се върза само! — Пол бършеше сълзите си от смях. — Остава ти още един опит.
Втренчих се в него, но силен шум вляво ме накара да подскоча и да отместя поглед. Когато се обърнах, Фил се хвана за гърлото и рече:
— Мъртъв съм, но те уверявам, че не се отрових от вкусната торта.
— Трета жертва — отбеляза Пол.
— Е, Кейт, кой го направи? — попита Бен.
— Хайде, избери мен. Знаеш, че го искаш — помоли ме Пол. И беше прав. Наистина мислех, че е той. Пол знаеше това и чакаше да го посоча, затова се опитах да блъфирам.
— Лекс е.
— О, Филоси! — Съпругът ми възхитено протегна ръце към лицето ми през масата и се помъчи да ме прегърне.
— Кейт! — Лекс хвърли двете си двайсетачки. — Не го ли видя, че хвърли вилицата на пода, за да те разсее? Сляпа ли си?
— Справи се много добре, Кейт — похвали ме Джеси и погали ръката ми.
Пол отпи от шампанското и протегна ръка да вземе парите на Лекс.
— Печелиш тази игра само защото другите ти позволяват, Филоси.
И после той ми намигна. Съмнявам се дали някой забеляза това. Това беше празник на хитростта му, признание, че може да ме надхитри и че го обичам заради това, защото коя съпруга не обича успеха на мъжа си?
Пол не грешеше. Когато в онази нощ изпратихме и последния гост, ние се любихме точно там, до стената в коридора — забързано, разгорещено и страстно чукане. След осем години заедно той ме доведе до един от най-силните оргазми, които съм имала.
Сега стоя на същото място и гледам бухалката за крикет на Пол на закачалката. Зеленият памук се е подал от дебелата дръжка. Представям си как я държа като бейзболна бухалка и бързо замахвам към тила му. Пол знаеше, че ще излъжа полицайките и че ще го прикрия, без дори да ме моли. Престореното му пиянско бръщолевене ме поведе по пътека, по която конспирирам сама. Съпругът ми ме надигра, но този път залогът не е четирийсет кинта, а много, много повече.