— Честно казано, може да са по-добре.
— Представям си.
— Знаеш ли за Мелъди?
— Да. Пол ми каза. — Пол ми каза — трите най-дразнещи думи в английския език. — Полицията разпитала и двама ви.
Кимам. Раздразнението ми превключва на максималната степен.
— Какъв ужас… Горкият Пол. — Тя започва да приглажда с ръка косата си и после спира. — И не само за него е ужасно. — Поглежда ме умолително, съзнавайки, че е била неучтива. — Имах предвид, че е работил с нея… Господи, хайде да пренавием лентата и да започнем отначало, а? — Елоуид се смее нервно и ръкомаха. Илюстрира думите си с жестове в случай, че аз съм твърде тъпа и не разбирам.
— Какво по-точно започваме? — Скръствам ръце. Иска ми се да не бях идвала.
— Искаш ли кафе? — Тя плавно полюшва бедра към безупречно чистите си кухненски бюфети и изважда лъскава кафеварка. — Не искам да има лоши чувства между нас. Някога бяхме приятелки и се надявам отново да бъдем. — Елоуид включва кафеварката и ме поглежда лъчезарно.
Сигурно се шегува. Съжалява ли ме? Господи, дано да не знае за съпруга ми и Мелъди.
— Не искам да бъда груба, но животът е твърде кратък, нали? Знаем, че Пол те е накарал да ме поканиш на обяд. Но ти сигурно имаш много приятели и определено си доста заета. Не виждам защо се насилваш.
Тя кима и изважда филтър.
— Ясно ми е защо виждаш нещата по този начин. Но — само не ме разбирай погрешно — аз все още държа на Пол, въпреки че ме изостави заради теб. Той беше част от живота ми и все още го искам в живота си. Интересувах се дали имаш проблем с това. И ако имаш, какво бих могла да направя.
Гледам я в модерно обзаведения й дом, където слънчевата светлина се отразява в лъскавите повърхности и още по-лъскавата й коса, и имам чувството, че съм дебела грозна крастава жаба. Прокарвам пета по твърдия ръб на крака на модерната маса, добила увереност от чувството за сигурност, което ми дава. Обичам границите и да знам къде започва нещо й свършва друго. На Елоуид й харесва да смесва всичко — азиатски панички, открити взаимоотношения, приятелства със стари любовници и бивши съпрузи, да наричаш родителите си на име, а не мамо и татко, йогистки убежища в Ибиса. За мен всичко това е объркано. Границите й преливат една в друга като водни бои, разбъркани в тенекиена кутия.
— Е, ще пиеш ли кафе? Страхотно е с малко канела.
Мразя канела.
— Предпочитам чай. Ако може „Билдърс“.
— Разбира се.
Елоуид отваря бюфета и виждам старателно подредени пакетчета и кутии. Как ли е понасяла разпиляността на Пол? Вероятно много се е дразнела. А изневерите му? Дори за човек, освободен от оковите на общоприетите условности, сигурно я е боляло, при това много. Все още го искам в живота си. Отваря нов пакет чай и хвърля извивката на картона в кофата за боклук — не, това е правена по поръчка рециклираща станция. Издърпва чекмедже и трепва, когато закача пръста си в нещо остро. Изругава силно и аз се размеквам към бившата си съперница. Бях й приятелка преди цяла вечност, в друг живот. Пол я нарани и аз я нараних. Тя изважда козе мляко от хладилника и налива в чашата си.
— Не се притеснявай, имам обикновено мляко за теб.
Тя ме поглежда развеселено, когато въздъхвам с облекчение. Слънцето огрява масата и бодливо растение се поклаща на верандата навън. Имам усещането, че съм в Калифорния, и изведнъж изпадам в настроение за изповед, да говоря за чувствата си.
— Може би наистина изпитвам неудобство от… приятелството ти с Пол — не намирам лесно думите, защото реакцията ти не е нормална, мисля си. Повечето хора биха искали да избягат от неловкото положение и да започнат наново. Защото ти — и той — не ме ли правите… — Размърдвам рамене. Пътят от английските предградия до лесното и непринудено лосанджелиско изричане на истината е дълъг.
Елоуид се усмихва ослепително.
— Мисля, че разбирам. Но животът продължава. Сега с Пол сме съвсем различни от онези, които бяхме, когато бяхме женени, но аз предпочитам да решавам проблемите, отколкото да ги отбягвам. Не става дума да си възвърна миналото, а по-скоро да установя връзка, която да ми помогне да осмисля живота си. — Тя повдига ръка като стюардеса и аз кимам. Забавлявам се. — И е по-лесно да го осмисля, ако между нас с теб няма лоши чувства.
— Понякога ми се струва, че се престараваш.
Тя изглежда шокирана.