Двама мъже ме вдигат за лактите и ме питат дали съм добре. Оттеглям се на по-широко пространство. Стъпвам по конфети от скъсани, захвърлени формуляри за залагане и ругая. Джери може и да е напуснал мястото си още преди десетина минути.
Проправям си път към заграждението, където влизат победителите, минавам между двама мъже, които викат радостно и се прегръщат, защото са спечелили сериозна сума от залаганията, и забелязвам палтото на Джери.
Слагам ръка на рамото му, казвам името му, той веднага се обръща. По-нисък е от мен и виждам отражението на лицето си в слънчевите му очила.
— Джери, аз съм Кейт Форман. Срещали сме се няколко пъти в…
— Знам коя си.
Избърсвам лице с ръкава си.
— Извинявай, но паднах ей там. Тук има много хора, а?
— Когато си бил там, където бях аз, обичаш тълпата и в същото време я мразиш.
Усмихвам се и кимам.
— Искаш ли да те почерпя нещо?
Джери повдига рамене.
— Няма да откажа на предложението да пийна нещо. Нали знаеш какво казват? Понякога пиенето може да промени съдбата ти.
Тръгваме към шатра за бира. Поддържам разговора, докато купувам по една.
— Загуби ли или спечели днес?
— Загубих. Ако не спечеля скоро, ще се прибирам на автостоп. — Той се обръща към мен. Лицето му е каменно зад големите очила. — Как ме намери?
— Спомних си, че в „Отвътре-навън“ ти каза, че харесвах конните надбягвания. — Не мога да разгадая изражението му, затова продължавам да заеквам неуверено и му подавам бирата. — Сега работя в предаването „Време за престъпление“ и правим специален епизод за Мелъди Греъм. Много бихме искали ти да участваш и да дадеш интервю на Марика Кокран…
Джери изругава силно и ме кара да подскоча. Тонът му се променя от дружелюбен в студен и ядосан само за секунда.
— Не я познавам и не ми пука. Искам да ме оставите на мира.
— Ще бъде само веднъж заради безпрецедентната ситуация. В края на краищата ти познаваше Мелъди и има голям интерес към теб и скорошните събития. Може да имаш полезни прозрения.
— Нямам нищо от полза за никого. Повечето хора са решили, че аз съм го направил. Не мога да сторя нищо по въпроса. — Джери слага чашата си на подложка, като внимава да не разлее нито капка. Спомням си, че беше маниакално чист и подреден в затвора.
— Напуснал си временното си жилище.
— Няма закон срещу това. Не съм нарушил клаузите на условната присъда.
— Къде ще отседнеш довечера?
— Не знам. — Той се смее злобно. — В твоя дом?
Джери вижда, че това не ми харесва.
— Знам, че не е необходимо да даваш интервю, както беше и във „Време за престъпление“. Можеше да спреш във всеки един момент, но ти не го направи. Нещо в теб реагираше на камерите и съм убедена, че го знаеш. Изглеждаше страхотно по телевизията.
Той се мръщи.
— Аз съм медийна играчка. — Иронично разперва ръце, имитирайки Исус Христос на разпятието. — Не е ли забавно?
— Това не е забавление, а служи на целта да направим нещо, за да се опитаме да открием убиеца на млада жена. Може да направим интервюто, където избереш. Какъв е номерът на мобилния ти телефон?
— Нямам мобилен телефон. Струва ми се безсмислено.
— Днес ще ти купя телефон и ще ти покажа как се използва. — Осъзнавам колко озадачаващ трябва да е светът за него, изолиран от 1980 и пуснат на свобода през 2010 година. — Сега ще отида в града и ще се върна. Къде ще бъдеш?
Джери повдига рамене.
— Тук-там по всяка вероятност.
— Хайде, Джери, хвърли ми спасително въже, умолявам те. — Той се усмихва и аз се чувствам неудобно.
Усмивката му не ми харесва и се питам дали жена му е казала същите думи преди много години, в края на живота си. Сменям темата: — Славата може да те осъди и изпрати в затвора, но може и да те защити. Дава ти възможност да разкажеш твоята версия на историята. Това е шансът ти да покажеш, че не си убил Мелъди Греъм.