— Остави татко!
Пол беше блъснат в закачалката и падна на пода. Единият полицай се опита да сграбчи Джош, но откри големи запаси предпубертетска енергия. Джош го ритна и той извика от изненада и болка. Ревовете на Ава заглушиха няколко гласа, които говореха едновременно.
— Озаптете детето си! — скастри ме Уайт, докато твърде много възрастни хора се блъскаха и удряха в стените и един в друг в тясното пространство. Джош лежеше върху стъписания Пол и се вкопчи в него, когато се опитах да го дръпна.
— Не отивай, татко, не отивай! — ридаеше Джош на рамото на баща си, а съпругът ми мълчаливо ме гледаше с пребледняло лице. Не бях в състояние да изрека баналните фрази, които обикновено бих избъбрила, за да доведа сцената до бърз финал. Нямах фалшива помощ за Джош и Ава. Не можех да утеша или да вдъхна кураж на собствените си деца. Там, сред досадния хаос в елегантния ни коридор, беше доказателството, че Пол обича децата си и те го обичат, а аз ги разделям насила. Опитах се да си представя лицето на Мелъди, за да ми даде решителност да продължа, но чувах само ужасените си и съкрушени деца. Не бях донесла вкъщи страха от заплахата за живота ми, който чувствах дълбоко под земята вчера, но истината е единственото нещо, което може да ми върне спокойствието.
— Изведете го оттук — заповяда О’Шей, или поне така си мисля, че каза. Ава пищеше толкова силно в ухото ми, че тълпата се беше превърнала в актьори, които изпълняват пантомима.
Пол се опита да стане и единият полицай вдигна Джош и го отнесе. Сърце не ми даваше аз да го направя. Пол излезе от къщата, придружен от двама полицаи. Зад него Джош крещеше: „Татко!“. Пол не ми каза нито дума. О’Шей затвори вратата с крак и аз я заключих, защото Джош искаше да хукне след баща си. Тя оправи ризата си и приглади косата си.
— Мразя те! — изкрещя ми Джош и не се шегуваше.
— Очарователно — кисело отбеляза О’Шей.
— Той е борец! — обади се приветлив мъж на четирийсет и няколко години, но млъкна, когато О’Шей го стрелна с поглед.
— Дай минутка на госпожа Форман — добави тя и кимна, но ми отне много повече време, докато успокоя разтревожените си деца. Заведох ги на училище, за да поддържам нещата колкото е възможно нормални, но е трудно да правиш обикновени неща, като да им помагаш с чантите и кутиите с обяда, когато сърцето ти е изтръгнато от гърдите.
И сега, четири часа по-късно, аз седя на дивана и пия уиски с треперещи ръце. Предала съм семейството си. Разказах на О’Шей и единия мъж на средна възраст на име Бен Самюълс подробностите за онази нощ и кръвта по ръцете на Пол и им дадох шала. Очите на О’Шей блеснаха, когато го донесох. Бях спасила забуксувалото й разследване за убийство и бях избърсала лицата на няколко полицая днес. Вероятно им бях помогнала дори да получат повишение. Къщата ми е обърната наопаки, докато те търсят „материали, свързани с разследването“. Чувам ги как ровят в шкафовете. Единият полицай методично изважда книги от лавицата пред мен и ги прелиства. Някой в бяло облекло е в тоалетната и несъмнено взима проби ДНК.
— Нека да му оставим малко пространство — казва О’Шей и поглежда със сивите си очи онзи, който преглежда книгите. — Може ли да отидем в кухнята?
— Тръгваме и Бен ни следва. — Има проблем, че сте укрили информация от полицейско разследване — започва тя и се втренчва в градината през прозореца.
— Може да ви предявим обвинение, но не съм сигурна дали е от обществен интерес, пък и имате деца. — Тя се опитва да се държи приятелски и го прави добре. Гледам я как ръководи екипа в дома ми. Тя е по-млада от половината от тях. Запитвам се колко ли топки е смачкала, за да заеме място срещу главния субект в тази индустрия. — Ще претърсим канала.
Стъписвам се.
— Защо ще го правите, за бога?
— Оръжието на убийството не е намерено. Ако той я е убил, би го скрил там. — Не казвам нищо, а тя прокарва ръка по едно от чекмеджетата в кухнята. — Липсва ли някой от ножовете ви?
— Не. И съм човек, който би забелязал.
О’Шей ме стрелва с поглед на уважение към управлението на домакинството ми и аз съм готова да се обзаложа, че и на нейната маса няма трохи.
— Само една ключалка ли има вратата ви? — Тя изважда старомодния ключ. — Това ще направи невалидна застраховката ви.
Повдигам рамене.
— Тук има само застроени една до друга къщи. Трябва да плуваш по канала, за да влезеш отзад. — Потрепервам. — Никой с всичкия си не би го сторил.