— Ще разпитам господин Пол Форман.
Самюълс я изпраща до колата и ме оставя сама в кухнята. Някъде се трясва врата и вибрациите запращат единия чорап на Пол безшумно към плочките на пода, където веднага го стъпква полицай, който идва от градината.
30.
Надявам се, че двете пакетчета царевични пръчици, бонбоните с формата на сърчица и желираните бонбони, комиксите, рибата и пържените картофки, последвани от шоколадов кейк и компютърни игри, ще бъдат достатъчни, за да успокоя децата. Учителите ми казаха, че са се държали добре, но аз ги наблюдавам внимателно, докато седят в хола и гледат Дисни Чанъл, а върху килима се ронят трохи и захар.
След като те си лягат, аз взимам каквото е останало — малко желирани бонбони и студени пържени картофки, бира и нов пакет „Бенсън енд Хеджис“. Докато животът ми се разпада, се появява младежката ми същност. Отново пуша и пия, както когато бях на двайсет години. Сядам пред компютъра и пъхам в USB порта флашката, пълна с документи от дома на Мелъди. Пускам търсачката и името на Пол се появява осемстотин седемдесет и един пъти. „Греъм“ и „Мелъди“ изреждат на екрана страници с разходни ордери, данъчни въпроси, няколко договора и договорите за поверителност, които тя е подписала за обсъждането на „Време за престъпление“. Скучни неща. Името на Лекс фигурира в петдесет и пет файла. Някои са план-конспекти на предаването. Има и подробен файл как ще протече на практика гласуването на публиката във „Време за престъпление“. Това е най-интересното нещо, което откривам засега. Творческите сокове на Лекс текат. Очевидно е, че той възприема идеята и идеите му за участието на зрителите са фокусът. Лекс е убеден, че предаването ще бъде хит, и се хвали, че може да го продадат на много територии. Усмихвам се. Той може и да има недостатъци, но гениалността му не може да се отрече. Наистина е кралят на риалити телевизията. Думата „Форуд“ е безнадеждна, защото присъства в четиристотин документа. Трябва да стесня кръга на търсенето и затова пробвам „Пх“ — символ, който понякога използва Пол. Компютърът изброява осемнайсет файла. Преглеждам няколко и стигам до размяна на имейли между Пол и Мелъди, които разкриват колко са развълнувани във „Форуд“ от идеята за „Време за престъпление“. И възторжен отговор.
В следващото съобщение има промяна в тона.
„Драга М,
Съжалявам, ако имаш чувството, че съвещанието беше трудно. Л е много ревностен за това пространство и има някои критични възгледи. Надявам се, че на следващото съвещание ще постигнем споразумение, което ще удовлетвори всички страни.“
Следващият файл е от личната електронна поща на Мелъди — mg@hotmail.com — до Пол.
„Драги П,
Много съм разстроена. Не мога да повярвам, че той пита дали съм сериозна, когато много добре знае, че съм. Да, млада съм, но имам право да изчакам и да получа правен съвет какво е положението ми. Не искам да ме изиграят.“
Писмото е последвано от нещо като заплаха от mg@hotmail.com.
„На Л може и да не му харесва, но аз имам право да предложа идеята си и на други телевизии. Много пъти повторих, че искам справедлива цена и справедлива сделка за предаването. Конкурентният му натиск не ме интересува, както вероятно предполагаш.“
Пол беше отговорил със следното:
„Разбира се, че имаш право да се опиташ да продадеш идеята си, където решиш за уместно. Продължавам обаче да мисля, че ние сме най-добрата фирма, която може да я превърне в продаваемо, гледано и успешно телевизионно предаване, и се надявам, че ще те убедим в това. Ако не, желая ти успех в бъдеще.“
Следващият имейл е обезпокоителен.
„Драги П,
Тази вечер ти звънях три пъти, но оставях телефона. Реших, че е по-добре да изразя мислите си с думи и да те оставя да разсъждаваш по тях, вместо да ми говориш хладно по телефона. Когато отидох до тоалетната през почивката, застанах пред вратата и чух какво говори за мен Л. Бях отвратена, но и твърде ядосана и разстроена, за да повдигна въпроса на съвещанието. Реших, че може да кажа неща, за които после да съжалявам, затова мълчах като риба — за разлика от него, разбира се. Първо, не е необходимо да подписвам договора му, ако не искам. Знам, че това е мое право и онова, което той каза, е равнозначно на заяждане. Не ме интересува, че времето изтича. Проблемът не е мой. Другите неща, които той говореше за нас… Е, какво да кажа? Почувствах се неудобно и се ядосах заради теб и заради мен. Той каза пред Джон, че «страшно съм хлътнала по теб». Дали намекваше, че според него се държа като влюбена глупачка? А твърдението му накрая, че мисли, че ще съдя теб или него за сексуален тормоз, ако не стане каквото искам, е клевета. Затова напуснах съвещанието, без да взема решение или да се съглася с нещо, колкото и той да ме дразни. Най-важното е, че не мога да работя с него и това означава, че за мое огромно съжаление не мога да работя и с теб.“